Идеите на даоската философия са разгърнати в дълбочина в трактата „Джуан-дзъ”, наречен така по името на своя автор. От оскъдните данни за Джуан-дзъ (Джуан Джоу; името Джуан означава „усъвършенствам”, „завършвам”) става известно, че е роден в Мън (в царството Сун), живял е вероятно между 369 и 286 г. пр. Хр., по-голямата част от живота си - в царството Чу. Трактатът, който по време на създаването си, както се предполага, предшества „Дао Дъ дзин”, представлява преизобилна съкровищница от философски идеи. В него се разкриват и смисловите основания на религията и се откриват принципи сходни с тези в образците на европейската философска античност (питагорейство, платонизъм, неоплатонизъм).

Мистичната философия на Джуан-дзъ е „странстване в безпределното“. В смисловата тъкан на трактата е заложен фундаменталният проблем за актуалната безкрайност, разкрит като проблем за „ос на Дао“, а тя, сгърната в идеален център, обозначава мястото на философския и религиозния субект. От тази позиция се обзира „равенството на съществуващите неща“ (Ци у), които, оставайки противоположни във феноменалния свят, произлизат от един център, от положената „ос на Дао“. Всичко съществуващо в сферата на феноменалното е съотносително, всичко е във всичко и това обуславя превръщането на нещата в тази сфера. А основанието й е в единственото самодостатъчно действително съществуващо, в самото Дао.