За Лао-дзъ е известно твърде малко. Някои изследователи приемат, че авторът на „Дао Дъ дзин” е описаният от древния китайски историк Съма Цян Лао-дзъ, произхождащ от рода Ли, наречен Ли Ър (посмъртно Лао Дан). Прозвището Лао означава Старец/Дете. Роден е в селцето Цюйжън в царството Чу през 604 г. пр. Хр. или през V в. пр. Хр. Бил е архивист при управлението на династията Джоу, но се оттегля от служба поради размирици в царството и се отдава на странстване и учителство. Легенда разказва, че с него се е срещнал Конфуций и, впечатлен от мистичното му излъчване, го описва като подобен на митичен летящ дракон, който не може да бъде уловен. Към края на живота си, напускайки царството, Лао-дзъ продиктувал „Дао Дъ дзин” на стражника Ин от граничната застава.

Със сериозни аргументи обаче се отстоява и становището, че трактатът „Дао Дъ дзин” датира не по-рано от ІV-ІІІ в. пр. Хр. и че авторът му не е споменатият от авторитетния китайски историк Лао-дзъ. Но в съзнанието на даосите Лао-дзъ остава устойчиво свързан с този трактат, образът му е щедро митологизиран, смята се, че той дава откровение, установява се култ към него. В „Дао Дъ дзин” се положени основните идеи за Дао като висша реалност, за саморазгръщането му чрез Дъ и Ци в мириадите (десетте хиляди) неща, за единството на идеалната Поднебесна, за идеалния управник (философеми сходни с тези в Платоновата “Държава”).

Родното място на Лао-дзъ