Ци е дихание, жизнена сила, енергия, „енергетична есенция” (в интертретативния превод на Е. Торчинов). В парадигмалния числово-онтологичен модел на „Дао Дъ дзин” (42) Ци завършва триадата, в която Дао се разгръща чрез Дъ ("Дао ражда едно, едно ражда две, две ражда три, три ражда десетте хиляди неща…”). Благодарение на Ци се осъществява преходът от единното към множествеността на съществуващото, на т. е. на всичко, взето в единство. Чрез Ци се осъществява и сгръщането на множествеността в единство. Ци е едно и същевременно много (оживотворява всичко). Непосредствено оживотворяващо начало, по мястото си и по функциите си Ци може да се тълкува като реалност, сходна със Световната душа в интерпретацията на платонизма и неоплатонизма, както и на Пуруша в брахманизма.

В по-късните религиозни учения на „ци” е отредено много важно място. В учението на Школата на Небесните наставници трите „ци” – на Небето, на Земята и на Водата – в качеството на три начала предопределят йерархичната подреденост на Поднебесната, както и своеобразни йерархични модели на външния и на вътрешния човек. Смисълът на медитацията и проработването на медитативните прийоми е подчинено на идеята за възсъединяване на Ян-ци и Ин-ци, т. е. за енергийно единение на „мъжкия” и „женския” принцип. Критерий за духовното възрастване на човека е способността му да създава „ци”, т. е. да извлича жизнена енергия от собственото си тяло.