Диада, изразявана на митологизиран език като единство на „женски” и „мъжки” принцип. По изходното си значение „ин” и „ян” са две противоположни страни на хълм – неосветена (ин) и осветена (ян) от слънцето. Ин е „женски” принцип, символизиращ тъмното, неустойчивото, подвижното, мекото. Ян е „мъжки” принцип, символизиращ светлото, устойчивото, неподвижното, твърдото.В сферата на все още непроявеното, т. е. на същинското различие, Ин и Ян са в изначална взаимност (взаимност на не-А и А, на контрадикторните противоположности), или иначе казано, тя е сфера на съвпадението на противоположностите. В сферата на проявеното те се редуват като нощ и ден, като като зима и лято, като женско и мъжко начало, или, иначе казано, те прехождат едно в друго благодарение на общата основа на прехода (непроявената сама по себе си и амбивалентно проявяваща се сфера на съвпадение на противоположностите). На езика на простите свойства на числата Ин и Ян са четно и нечетно, породени от единицата (интерпретацията им чрез простите свойства на числото, четност и нечетност, е съзвучна с принципи на питагорейството и платонизма).

В качеството на принципи те са интегрирани по същество в ученията на китайски философски школи, а една от тях, „Ин-Ян дзя”, ги поставя в центъра на учението си. Интерпретацията им в даоизма следва общ интерпретативен модел, извеждайки на преден план числово-онтологичния принцип и диалектическия им смисъл.

Диадата Ин-Ян заема особено важно място в сотериологичните доктрини на даоските школи. Според принципите на Школата на Небесните наставници основен стремеж на даоса е се постигане енергийно единение на „мъжко” и „женско” начало (на ин-ци и ян-ци), на тяхно съзвучие, и такъв е действителният смисъл на езотеричния аспект (хъ-ци) на култа. В алхимичната традиция ин и ян са ключови понятия, изразявани чрез различни реалии. Школата Линбао (Духовна драгоценност) ги вгражда още в названието си – лин (дух, духовно) изразява принципа ян, бао (драгоценност, бисер) изразява принципа ин.