В брахманския период, обозначаван като предкласически индуизъм, се утвърждават възгледи за една висша реалност, Реалност на реалностите – Брахман. Брахман е първоначалото, от което (чрез Атман и Пуруша) произлиза всичко – божества, човек, свят. Упанишадите, свещените книги на брахманизма, са в приемственост с основни идеи на Ведите, но в тях митологичното мислене и език са в единство със спекулативното мислене и с езика на мистичната философия. В „Брихадараняка-упанишада“ (ІІІ, 9) се казва, че божествата не са тридесет и три, а шест (огънят и земята, вятърът и въздушното пространство, слънцето и небето); че не са и шест, а три (трите свят – небесен, земен и подземен, обитавани от всички божества); че не са три, а две (храната и прана, т. е. диханието); че не са две, а едно и половина (който вее и е очищението на всичко); че всъщност на е едно и половина, а е едно божество и множеството божества са негови проявления. Единият бог е Брахман, диханието на всичко, тат (духовна реалност).

В брахманския период се утвърждава религиозното членение на варни (касти) и религиозният култ вече се ръководи от специализирани жреци брахмани. Установяват се стадии на духовно развитие или духовни възрасти (ашрами) за „два пъти родените“ (двиджа), принадлежащи към първите три варни (брахмани, кшатрии, вайши), всяка от които има предписани религиозни задължения (дхарма).

Най-адекватното название на религията от този период е варнашрамадхарма. Смисълът на религиозния живот се съсредоточава в стремежа към окончателно освобождение (мокша) от колелото на трансмиграциите и това освобождение е възможно чрез постигане на единството Брахман-Атман. Адекватният път към мокша се изразява двуаспектно: като път на медитацията (дхяна марга) и път на религиозното, главно жертвоприносително действие (карма марга).

Индуизмът - част 2/5