В Упанишадите Атман се разкрива като вечна, неподвластна на време и смърт единна безтелесна основа на всичко множествено; той е „най-малката частица“ Брахман, всеобща и присъстваща във всички (Атман Вайшванара, Чхандогя-упанишада V, 11:2), непроявена основа на всичко проявено, тъждествено на себе си начало на другостта. Висшият Атман е следващо след Брахман и предшестващо Пуруша равнище на висшата реалност, йерархично структурирана и съществуваща онтологично преди възникването на човека и света.

Разгръщането на първоединството, т. е. на Брахман в множественост е битийно предпоставено от първоначалния преход от Брахман към Атман, поради това диадата Брахман-Атман се разглежда като недуална идеална първореалност. Атман се интерпретира като субективен аспект на Брахман, той е светлина на човека, негова скрита същност.

Атман е външен и вътрешен: съставеният от храна е външен по отношение на съставения от прана (жизнено дихание), съставеният от прана е външен по отношение на съставения от ум (манас), съставеният от ум е външен по отношение на съставения от познание (виджнана), разкриващо действителната същност на човека (пуруша) (Тайттирия-упанишада ІІ 2).

Позналият Атман чрез скрития у него атман (познание на подобното с подобно) познава блаженството на Брахман. Смисълът на религиозния живот в индуизма изобщо е обоснован от принципната възможност за възвръщане към началото, недуалността Брахман-Атман (тъждество на най-голямото и най-малкото). Началото на човека е във второто начало, т. е в недуалността Брахман-Атман, и духовните усилия са насочени към това човек да се възвърне в тази недуална истинна реалност.

В „Мандукя-упанишада“ се говори за четири състояния на атман като четири пади (в конкретния контекст - състояния) на атман, които са и четири степени на неговото познание:

Първото състояние е бодърстване (Вайшванара, т. е. във всичко), познанието тук е на най-ниската си степен, осъществява се чрез външното - атман е във всичко, а човек изпитва наслаждение от сетивното.

При второто състояние (тайджас, т. е. вътрешно съзнание), уподобявано на сън със сънища, човек успява да се откъсне от свързаността си с телесното и да се съсредоточи върху вътрешното, върху атман у себе си.

Третото състояние (праджна, т. е. мъдрост), уподобявано на сън без сънища, предполага, че човек превъзмогва опозицията външно-вътрешно - атман у него се потапя във всеобщия Атман и той изпитва блаженство.

На четвъртата степен, наричана турия и омкара, Атман се разбира чрез атман. Тя се описва на езика на спекулативна мистика – тя вече не е нито външно, нито вътрешно познание, не е дори познание, както не е и непознание, тя е „невидима, неизречима, неуловима, неразличима, непостижима, не може да бъде показана, тя е същината на знанието за единния Атман... безстрастна, милостива и недвойствена. Тя е атман; тя трябва да бъде позната“ (Мандукя-упанишада 7).