В брахманизма Брахман е висша реалност, безкрайно първосъщество, източник на всичко различно от себе си. Названието Брахман произхожда, както се предполага, от санскритския корен „брх“ и означава ставане (развитие), разпростиране; свързано е и със значението на „брхати“ - „вечност“, „чистота“, „разумност“.

Брахман е основата на всичко съществуващо, дълбинното основание на самото ставане в света, принципът на развитието и същевременно - принципът на съзнанието. Разбиранията за него като за висше начало се обсъждат обстойно в Упанишадите. Той е тат (духовна реалност), по-високо е от феноменално съществуващото (сат) и от несъществуващото (асат) и е отвъд човешкото познание, неунищожим и безсмъртен е и е прана (дихание), слово, мисъл, истина. (Мундака-упанишада ІІ 2, 2-3).

В упанишадското учение Брахман е представен в два аспекта: Брахман неподвижен, постоянен, свръхкачествен, невъплътен, тат (свръхтелесно, духовно съществуващ); и Брахман, който е носител на всички качества (съвършенства), въплътен, сат (телесно съществуващ), подвижен, непостоянен (Брихадараняка-упанишада ІІ 3). В първия аспект се интерпретира като Ниргуна Брахман (свръхкачествен, свръхпредикатен, свръхименуем), във втория – като Сагуна Брахман (всесъвършен, всеименен).

Брахман, който е свръх всичко съществуващо и пълнотата на съществуващото, става всичко чрез самопознание – „Аз съм Брахман (Ахамбрахмаасми)“ (Брихадараняка-упанишада І 4, 10). Първото полагане на Брахман в другост е Атман, диадата Брахман-Атман е действителната опора на всичко съществуващо и целта на действителното познание, желанието на всички желания.

Брахман е едновременно истина, познание и безкрайност. Онзи, който знае Брахман като несъществуващ, остава несъществуващ (Тайттирия-упанишада ІІ 1; 6) и така отпада от блаженство.