Брахманите представляват част от корпуса свещена литература, отнасяща се към категорията шрути (чутото). В тях се интерпретират идеите (космологични, антропологични и др.) на първите три Веди в светлината на разбирането за Брахман като непреходна опора на всичко раждащо се и погиващо. Но основно в тези книги се разкрива ритуалната страна на религията и по-точно смисълът на обредите (шраути ритуали), които Ведите предписват за намиращия се на втория стадий (ашрам) на духовен растеж, т. е. за стопанина на дома.

Известни са няколко сборника брахмани: „Айтарея-брахмана“, „Каушитаки-брахмана“, „Панчавинша-брахмана“, „Шандвинша-брахмана“, „Чхандогя-брахмана“, „Аршея-брахмана“, „Джайминия-брахмана“, „Тайттирия-брахмана“, „Шатапатха-брахмана“. Особена популярност придобива „Шатапатха-брахмана“ (Стотната брахмана), в която се разкрива генезисът на всичко от мисъл, по-точно от жертвена мисъл (т. е. от нищо), релацията мисъл-реч, опозицията добро-зло като опозиция деви-асури и оттук – основанията на ритуалните приношения.