В общоприетите си преки значения дхарма е закон, обичай, справедливост, добродетел. В митологията Дхарма е бог на справедливостта, роден от мисълта на Брахма или от Праджапати. В индуисткото мислене понятието се утвърждава като централно и изразява схващането за религиозния живот като цяло, затова с основание с него може да се нарече реалността, която в съвременните европейски езици се обозначава като религия. По-прецизно казано, диадата сантана-дхарма изразява основополагащата нагласа в традиционната религия на индийците.

Думата „дхарма“ произлиза от санскритския корен „дхр“ и има изходно значение „държа, поддържам“; етимологично се асоциира с дхара (Земя) и дхарани (Земя носителка). В „Ригведа“ (Х 90) принасянето на Пуруша в жертва от боговете се приема за тяхната първа дхарма. Дхарма е създадена от Брахман, тя е истина и „цар на царете“ (Брихадараняка-упанишада І 4, 14).

Всеобщата Дхарма се конкретизира в брахманизма като задължения на представителите на всяка от варните, при това специфични за всеки стадий на духовно развитие (ашрам).

Дхармичните принципи се коментират в дхарма-сутри и се регламентират в дхарма-шастри, религиознозаконодателни текстове, разкриващи релацията дхармично-недхрамично като законно-незаконно. Дхарма-шастрите са литература от типа смрити, т. е. представляват компонент на традицията. Те представят нормите на правилно поведение, предписания за съблюдаването на дхармата и съответни ритуални предписания - за дхарма (религиозния закон) на варните, дхарма на развитието на брахмана в неговите духовни възрасти, дхарма на кшатрията и т. н. Кшатрията като цар например има задължението да пази поданиците си и изпълнява това задължение като води войни и като наказва престъпниците в страната.

В състава на дхарма-шастрите се включва юридическият трактат „Артхашастра“, създаден в края на IV в. пр. Хр., в който намират място и нормативни предписания за управлението на държавата. В трактата правните норми са представени с религиозните си основания, особено що се отнася до регламентирането на правните отношения на представителите на различни варни. Провежда се например различаване на брака-свещенодействие и брака-покупка (не-дхармичния брак): при първия е достатъчно съгласието на бащата, който дарява дъщеря си; по-трудно се разтрогва годежът; имуществото на сключващите брак се обединява; разводът е невъзможен и др.

Дхарма в нейния религиознозаконодателен вид е представена в сборника „Законите на Ману“ („Манавадхарма-шастра“ или „Манусмрити“, важна част от смрити литературата). Ману е първият живял на земята човек и религиозен законодател, като във всеки период живеят последователно четиринадесет Ману. „Законите на Ману“ утвърждават религиозните ритуали и норми на живот в контекста на цикъла на преражданията.