Деяние, в първоначалния си смисъл жертвоприносително деяние. Пътят на ритуалните деяния (карма-марга) е в единството си с пътя на съзерцанието (дхяна-марга) начинът да се постигне освобождение и той запазва значимостта си в класическия индуизъм, когато към тези два пътя се прибавя още един - бхакти-марга. Така от карма зависи участта на човека след смъртта: дали той ще остане пребиваващ в цикъла от последователни трансмиграции (самсара), т. е. ще следва пътя на предците, или ще се освободи от тези преселения на душите, т. е. ще следва пътя на боговете. Във всяко конкретно негово съществуване деянията на човека придобиват смисъл само заедно с познанието на атман (Чхандогя-упанишада VІІІ).

Шанкара (основоположникът на школата Веданта) диференцира карма така: в предишните съществувания се натрупват деяния, чиито резултати (награди или наказания) са актуални, вече проявени (прарабудха-карма); натрупват се и деяния, чиито резултати са скрити, все още непроявени (санчита-карма); в настоящото съществуване се извършват деяния (санчиямана-карма), които променят ефекта от предишните деяния.

Освобождаването от натрупани лоши деяния в предишни съществувания изисква деяния необвързани, пречистващи, съветва Кришна своя ученик Арджуна в „Бхагавадгита“ (ІІ), и познанието е възможно при отстраняване от негативните ефекти на карма. Коментирайки идеите за карма от „Бхагавадгита“, основната книга от класическия период на индуизма, Шанкара поставя акцент върху безкористността, неегоистичността на деянията, върху необходимостта от не само от жертвоприносителните деяния, предписани от шрути, но и от такива, които са предписани от смрити (сутрите и религиознозаконодателната литература). Безкористното деяние е без привързаност, незаинтересовано от плодовете си и има пречистваща сила, става за другите образец (Шанкара Ачаря, „Божествената йога“). Деяние необвързано, свободно, деяние от любов като това на майстора, а не користно, несвободно, носещо нищета като това на роба прокламира и неоведантистът Свами Вивекананда в „Карма-йога“.