Освобождение, последната цел на религиозния живот в индуизма. Освободеният (мукти) вече не е зависим от карма и е недосегаем от преражданията (самсара).

В интерпретацията на крупния индийски философ мистик Шанкара (чието учение е известно като адвайта веданта, т. е. недвойствена веданта) мокша е абсолютното тъждество на Брахман с Атман, а за човека е възможно да достигне това тъждество само след като абсолютно унищожи у себе си всяка телесна обвързаност. Всъщност обвързаност, несвобода и освобождение са опозиции на мисленето, което може да се заблуждава. Мокша не е нещо ново, придобито в религиозния живот, а присъства като скрита истина и потенция у човека и смисълът на религиозния живот е в това да проправи пътя към нейното осъзнаване. Освобождението е постижимо и в този живот (джива-мокша, освобождение на индивидуалната душа), но неговото окончателно постигане предполага да се отстрани дуалността между атман у човека и Брахман, а тази дуалност се дължи на незнание и е илюзорна. При това освобождението не изключва блаженството, защото, според казаното в Упанишадите, Брахман е Блаженият и самото блаженство, той е дарителят на освобождение. Емблематичен за духовната нагласа, представена в Упанишадите, е изразът „Тат твам аси“ („Това си ти“) (Чхандогя-упанишада VІ): за всекиго чрез вътрешния атман е възможна тъждествеността с истината, със самия Брахман.