Съзидателна животворна топлина; аскеза. Според ведическата версия изначалното бездиханно дишащо Единно (Тад екам), което е преди битието (сат) и небитието (асат), първоначално се проявява чрез тапас (Ригведа Х, 129). Според „Шатапатха-брахмана“ мисълта като първоначало, пожелала да се прояви, придобива ясен образ чрез тапас (Х 5, 3: 3); чрез тапас от примордиалните води се поражда зародишът, потенцията за множественост – митологичното златно яйце (ХІ 1, 6: 1). Също чрез тапас всеобщият Атман става много, поражда множествения свят (Тайттирия-упанишада 6, 1); и Праджапати, отдавайки се на тапас, поражда първоматерията и жизненото дихание, от които ще бъде създадено всичко (Прашна-упанишада І 4).

Тапас (като аскеза) е същевременно едно от средствата за познание на Брахман (Брихадараняка-упаншада ІV 4, 22), дори главното средство за неговото познание, защото Брахман е тапас (Тайттирия-упанишада ІІІ 3, 1), следователно е главното средство за освобождение. Но то е надеждно и избавя човека от прераждането (от безкрайното възвръщане в крайност) само ако той се опира на непреходното основание на всичко (Брихадараняка-упанишада ІІІ 8, 10).