Свещени книги, основоположни за брахманизма. Извеждат в мистико-спекулативна форма основни идеи, заложени във Ведите, Брахманите и Араняките, представят апогей на религиознофилософското мислене на индийците. Завършват корпуса на литературата шрути и са предназначени по принцип за онези, които са на четвъртия, най-висок стадий на духовно развитие (ашрам), т. е. на посветилия се изцяло на медитацията брахман, който става санясин. Упанишад буквално означава "седящ около, край" свещеното слово се предава в пряка беседа на учител с учениците му, седящи около него. Упанишада се разбира като тайно, езотерично знание, което изисква устно препредаване от учител на ученици.

Упанишадите се оформят в периода 800-400 г. пр. Хр. и векове наред се препредават устно. Основните упанишади са тринадесет: Чхандогя-упанишада, Брихадараняка-упанишада, Айтарея-упанишада, Каушитака-упанишада, Тайттирия-упанишада, Кена-упанишада, Иша-упанишада, Катха-упанишада, Прашна-упанишада, Мундака-упанишада, Мандукя-упанишада, Шветашвара-упанишада, Майтри-упанишада. Свързани са смислово със съответни Веди самхити, Брахмани и Араняки. Освен тях са познати и други упанишади, броят им според някои изследователи е над сто.

Упанишадите съдържат неизчерпаемо богатство от теми, сред които особено място имат тези за Брахман като първореалност и за боговете в релация с Брахман, за Атман и неговото единство с Брахман, за Пуруша като първоначално живо същество, за произхода на всичко от Брахман чрез Атман и Пуруша, за мисълта и видовете познание, за духовното възрастване на човека в стремежа му да достигне единството Брахман-Атман, и др.