Класически индуизъм
През VІ в. пр. Хр. в Индия възниква и получава разпространение будизмът, който съсъществува с различни индуистки общности. Коренната индуистка традиция се възобновява и индуистки религиозни общности се консолидират при възхода на империята на Гуптите (320-467 г.). В духовната история на индуизма този период се обозначава и като епически, защото през него се създават крупните епоси "Махабхарата" и "Рамаяна". От VІ в. древната традиция е оживотворена и се установява класическият индуизъм – формата, която индуизмът е запазил и до днес. Основополагаща става книгата "Бхагавадгита" (част от епоса "Махабхарата").Нова и най-съществена характеристика на религията през класическия й период става отдадеността спрямо бога (бхакти) и пътят към религиозната цел в такава любов-отдаденост (бхакти-марга). Особено значение придобива фигурата на сакралния учител (гуру) и функцията на брахмана преди всичко в качеството му на гуру. Висшето живо същество, Брахма, вече се възприема в по-висока степен като личностен бог. Но култът към него постепенно заглъхва и в съзнанието на индуистите той остава остава свързан преди всичко с разбирането за циклите на времето. Пантеонът се оглавява от Тримурти (Тройствен образ: Брахма-Вишну-Шива) и многобройните религиозни групи почитат множество божества, сред които преобладават поклонници на Вишну, на Шива, на Кришна.
Установяват се сравнително устойчиви правила на всекидневното богослужение (пуджа). Животът и религиозните задължения (дхарма) остават регламентирани от религиозно законодателство (представено в дхармашастрите, основно в “Законите на Ману”).
Религиозните идеи и принципи на вярата в индуизма не са придобивали формата на догматични положения, а религиозните общности винаги са били много и не са споени в единен религиозен организъм, така че в контекста на индуизма няма основание да се говори за ереси и секти.
Индуисти при свещената река Ганг
В съвременния индуизъм са налице реформационни тенденции (неоиндуизъм), съсредоточени както към открояване на универсализма на религията, така и, обратно, към утвърждаване на онова специфично в нея, което е свързано с коренното арийство и с националната традиция. За съществена част от реформаторите на индуизма обаче сърцевината му се заключава в бхакти и този принцип е главното съдържание на тяхната проповед. Активната мисионерска дейност е характерна за съвременния живот на индуистите.
Начало > Религии > Индуизъм > Класически индуизъм