Основополагащата свещена книга на класическия индуизъм. Названието й означава „Песен на Блажения (Бхагаван)“. Съдържа се в шеста част на епоса „Махабхарата“. Блаженият бог Кришна беседва с най-близкия си ученик Арджуна и го възвежда към себе си, към единение със себе си. Обсъждат се последните въпроси – за висшата реалност, за смисъла на човешкия живот и блаженството, за самопознанието и самоосъществяването. Съзерцателната мистико-спекулативна нагласа, позната от Упанишадите, в „Бхагавадгита“ отстъпва пред възгледа за бхакти – пълната отдаденост на бога като път към освобождение.