Бхакти се разбира като религиозна любов, отдаденост на бога. Придава типологична характеристика на класическия индуизъм, който добавя към двата известни вече от брахманизма пътя към освобождение, пътят на съзерцанието (дхяна-марга) и на деянието (карма-марга) нов, трети път, пътят на любовта (бхакти-марга). Образец на бхакти е представен в любовта на бог Кришна към близкия му ученик и поклонник Арджуна и на Арджуна към Кришна. „Най-тайното от всичко отново чуй от моето висше слово. Любим си ти на мене и затова аз ще ти кажа кое е най-добро. Ума си в мен установи, обичай мен, за мене жертвай, на мене се покланяй и в мен ще дойдеш. Наистина ти обещавам, защото ти си ми любим“ (Бхагавадгита 18: 64-65, С., 1996).

Бхакти е любов-съучастие, пълна отдаденост до самозабрава и екстатично единение с бога. Описанията й са понякога образни и дори имат сетивна окраска. Бхакти, най-същественият компонент в религиозния живот на съвременния индуист, позволява пълнокръвно и равнопоставено участие в религиозните действия на всички, независимо от кастовия им произход.В религиозната философия на Рамануджа религиозната ритуалност е по типологичния си облик именно бхакти и в този облик е необходима заради освобождението.

Според Рамакришна (ХІХ в.) бхакти може да е основата на единството на всички религии. В „Бхакти-йога“ ученикът на Рамакришна, Свами Вивекананда (ХІХ-нач. на ХХ в.), призовава да бъде преодоляна егоистичната любов, за да може малкият „аз“ да се слее с Безкрайния и човек да разбере, че любов, обичащ и любим са едно. С бхакти свързва своите основания и тантризмът.