Понятие за обозначаване на философското познание, философското виждане на истината (букв. означава възгледи) и общо название на основните философски школи, формирали се контекста на брахманизма и получили развитие в класическия период на индуизма. В индуисткото мислене се оформят шест теистични (астика) философски школи, които признават Ведите и аргументират основните си принципи в съответствие с ведическата и упанишадската традиция, за разлика от нетеистичните (настика), които не приемат Ведите и принципите на ведизма. Сред нетеистичните школи е материалистическата школа чарвака, а другите две, будизъм и джайнизъм, са принципно различни от индуистката мисловна традиция. Шестте теистични индуистки философски школи са: няя, вайшешика, самкхя, йога, мимамса, веданта.

Школата няя (букв. логическо правило, умозаключение), основана от Гаутама, се съсредоточава върху логическия аспект на истинното познание като условие за освобождение на „аза“ (атман) и доказва съществуването на творец, създал света от неделими субстанции-атоми.

Според школата вайшешика (от вайшеша – специфично качество), основана от Улука (наречен Канада, т. е. поглъщащ малки зърна, атоми), бог създава света по закона на карма от вечни неделими субстанции (атоми), сами по себе си неподвижни, различаващи се по присъщо само на тях изходно специфично качество.

Школата самкхя (букв. броене, изчисляване), основана от Капила и различаваща се от класическата теистична ориентация, приема две изначални реалности – пуруша (неизменен, съществуващ сам по себе си дух, Аз-съзнание) и пракрити (примордиална материя, вечна и сама по себе си несъзнателна). В телесния свят пуруша бива обременен от незнание, а освобождението е резултат на самопознание, т. е. различаване на пуруша от пракрити (на „аз“ от „не-аз“).

Школата йога, чиито основател е Патанджали, разработва проблема за степените на усъвършенстване на правилното (правилно различаващото) познание до непосредствено съзерцание на бога (превишаващ и различаващ пуруша и пракрити), в което се достига освобождение.

Школата мимамса (букв. дълбоко размишление), основана от Джаймини, доказва вечността на Ведите и обосновава чрез различни аргументи предписаните от Ведите ритуали, отстоява достоверността на ведическото знание и необходимостта от себеовладяване като условие за освобождение.

Веданта (букв. край, завършване на Ведите) разгръща цялостна система на интерпретация на ведическите и упанишадски възгледи. В лицето на главните си представители, Шанкара и Рамануджа, школата представя принципите на разбиране на висшата реалност Брахман-Атман, на света (майя), на човека и освобождението му.