Кама се почита като бог на желанието, покровител на плътската любов („кама“ означава букв. желание). В митологията бог Кама е представен като появил се от самото сърце на Брахма, а също и като син на Дхарма. Също както орфическия Фанес и Ерос в гръцката митология, Кама е „самопородил се“, или, иначе казано, първопроява на божествената сфера. В култа Кама е призоваван като помощник в любовта.

Известната „Кама-сутра“, оформена от Ватсаяна (ІІІ-ІV в.), разкрива смисъла на сетивната любов като част от дхармата на човека, намиращ се на втория стадий (ашрам) на духовно развитие, във възрастта на създаващия семейство. Тази любов придобива религиозен смисъл в екстатичното въжделение, изразяващо стремежа към освобождение (мокша).