Шива се почита като третото божество от Тримурти, което изпълнява функцията на рушител на всичко създадено. Шива буквално означава „милостив“, но се предполага, че е бил наречен така, за да бъде омилостивен. Името му не се среща във Ведите, смята се, че той е своеобразна трансформация в късния индуизъм на ведическия бог Рудра. Разрушението и смъртта нямат абсолютен смисъл, те са пресъздаване и преход към друга форма на живот. Това съчетание на рушене-пресъздаване в многоразлична стихия е божествена игра, която придава на Шива изключителното качество да бъде бог на танца (Натараджа), многорък и спонтанен. Шиваитите го почитат като самия създател. Обителта му е според митологичните представи в Хималаите. Най-популярен е с името Махадева (Великият бог), но е наричан „хилядоименният“; сред имената му са Ишвара (Повелителят, Върховният бог), Махешвара (Великият повелител), Мритюнджая (Победилият смъртта), Трямбака (Триокият), Бхагаван (Блаженият), Махакала (Великото време), Гангадхара (Който е с Ганг в косите си) и др. Три са очите на Шива, с които той вижда в миналото, настоящето и бъдещето.

Култът към Шива е многообразен, както е многолик и самият бог. Почитат го аскетите, в Пураните се разказва житието му като горски отшелник, често в иконографията се изобразява с подобаваща на „растително“ божество външност. Под името Панчананта (Петоликият) му се покланят, за да го омилостивят при болести.

Различни са аспектите, в които той се разкрива на вярващите заедно с божествените си съпруги. Всеотдайната Сати (Съществуващата, Истинната) става жена на Шива пряко волята на своя баща адития Дакши и когато той изключва Шива от боговете, на които се принася жертвоприношение, Сати моли Шива да унищожи жертвоприношението, а тя се самоизгаря в жертвения огън (с името на богинята се назовава обичая сати, доброволното самоизгаряне на вдовиците на погребалната клада на съпрузите им; обичаят е официално забранен от правителството на Махатма Ганди). 

Шива и Парвати

Централно място във вярванията и култа заема отличаващата се със суровата си аскетичност многоименна Парвати (Която е в планината). С нейния образ се преплита с този на войнствената десеторъка разнолико проявяваща се Дурга (Труднодостъпната) и страховитата Кали (Черната), породена от окото на Дурга. Особено е мястото на Шакти (Божествената енергия), почитана в собствен образ като съпруга на Шива, но възприемана и изобщо като женски аспект на божествената сфера, обобщен в образа на Махадеви (Великата богиня). В теологична интерпретация тя се разбира като енергия на бог Шива и изобщо като енергиен аспект на божеството, чрез който то е обърнато към човека и става достъпно за непосредствено общение.

Ганеша

Шива е почитан и заедно със своя божествен син Ганеша (изобразяван с глава на бял слон, символ на мъдростта в индийската митология). Широко разпространено е и символното представяне на Шива чрез лингам (фалос).

Стари храмове на Шива в щата Гоа, Индия

Поклонение на Шива край р. Ганг в Ришикеш, Индия