Тантризмът започва развитието си през периода ІV-VІ в. и в началото се преплита с почитание на Богинята Майка и с шамански практики от неарийски култове. Постепенно той придобива чисто индуистка автентичност. Сливането на Шива и Шакти, отнасяно в митологичните текстове, Пураните, към махапралая, се проецира в настоящия живот на религията, и за вярващия става възможно да подражава на това съвършено богообщение чрез тантристките практики (садхана). В дълбинните си основания сливането на мъжко и женско начало е израз на сливане на пуруша (дух) и пракрити (природа). Енергийното сплитане предполага езотеричен характер на култа и принципите му, представени в „Панчатантра“, следва да се тълкуват именно в такъв аспект.

В култовата си дейност тантристите се придържат т. нар. „пет свещени „ма“ (названията им започват с „м“): риба (матся), месо (мамса), печено жито (мудра), вино (мадия) и сексуален контакт (маитхуна). Идеята за енергийно сплитане придобива на популярното равнище на тантризма оргиастичен израз. За да не се допуска подобно деформиране на култа, будистите, практикуващи тантризъм, забраняват достъпа до него на непосветени.

Лингам, фаличен символ на Шива в тантризма