Веданта е една от шестте основни философски школи (даршана), особено влиятелна и ярко изразяваща основните принципи на религиознофилософското мислене в индуизма. В нея се интерпретират на философски език основните идеи на шрути литературата – Веди, Брахмани, Араняки и Упанишади. Упанишадите се разглеждат като кулминация на свещеното слово и кристализация на възгледите, така че „краят или завършването на Ведите“ (буквалното значение на „веданта“) са именно Упанишадите. Източник на възгледите на Веданта е и коментарната „Брахма-сутра“ на Бадараяна. Най-крупните изразители на идеите на школата са Шанкара и Рамануджа.

Шанкара (788-820) създава философска система, известна като адвайта веданта (недвойствена веданта). Действията, дори ритуалните, не са достатъчни според него, за да се постигне освобождение. Истинският път е познанието на Атман (самопознанието), което е и същинско различаване на Атман от не-Атман и постигане на единството (недвойствеността) на Брахман с Атман. Брахман е единствено съществуващата реалност, в която съществува, доколкото съществува, всичко различно от него. Брахман има магическа сила (майя) и чрез нея създава всичко, но всичко създадено като видимо е преходно и не е същинска реалност (то е майя, която в този аспект се разбира като илюзорност на света). Чрез остраняването на всичко неистинно (чрез нети-нети, т. е. не това, не това) в процеса на познание Брахман се схваща като едновременно Реалност, Съзнание, Безкрайност и Блаженство.

В друг аспект се развива Веданта в учението на Рамануджа (ХІІ в.). Според него Брахман е върховна реалност, но това не води до абсолютното отричане на реалността на различното от него, при все че то може да съществува единствено като зависимо от него. Човекът се различава от Брахман като част от цяло, така че те са и тъждествени в определен аспект, но и различни (т. е. тъждеството им е конкретно ограничено). Брахман не може да премине в субектност, т. е. в Атман като скрита същност на човека, ето защо за човека той остава винаги „Ти“. Така у Рамануджа се оказва подчертано разбирането за личностна природа на Брахман и за общение на човека с Брахман като „аз“ с „Ти“.