Вишну е бог, който става изключителен обект на почитание в класическия индуизъм. Във ведическия период се споменава рядко. В класическия индуизъм става второто божество в главната триада (Тримурти) и функцията му е да пази създаденото. Интерпретира се като свързан с функциите на Индра от ведическите вярвания. Името му произхожда от корен „виш“(“вайш“) и означава Всепроникващ, но и Всеобемащ. Сред многобройните му имена (в „Махабхарата“ е наречен хилядоименен - ХІІІ, 149) са още Вишвамвара (Пазител на всичко), Наги (Който завладява), Ананта (Безкраен), Пурушотама (Дух-Човек), Хари (Който избавя, букв. тъмнооранжев), Кешава (Който има разкошни коси).

Вишну присъства в живота на вярващите като непосредствен помощник под формата на поредица от низхождания (аватари). Религиозните групи на изключителните негови поклонници, вишнуитите, го почитат като създател на всичко. Широко популярен е мит от „Махабхарата“ (ІІІ), според който в края на всяка махаюга Вишну приема обратно в себе си всичко създадено и потъва в сън върху гърба на змея Шеша. Когато се събужда, от пъпа му израства лотос, а от лотоса – Брахма; така новото творение се поражда най-напред в мисълта на Вишну и се осъществява с помощта на Брахма. Пак според „Махабхарата“ обичайното му обиталище е свещеният център на света, планината Меру. В иконографията е четирирък и облечен като воин. Особено почитан е в аватарите Кришна (едно от имената му в тази аватара е Говинда, т. е. пастир на крави) и Рама. Понеже Вишну е всепроникващ, смята се, че който не спазва дхарма и ахимса, предизвиква недоволството на този бог и причинява вреда на самия него.

Кумбаконам, храм на Вишну в Сарангапани, Южна Индия

Негова божествена съпруга е Лакшми (Благоприятен знак), наричана Шри, безсмъртна майка на света, присъстваща навсякъде (Локамата). Тя съпътства Вишну в неговите аватари. Отличава се с ум и преданост, родена е и живее в лотос (наричана е и Падма – розов лотос). Почита се като богиня на щастието, благоденствието и красотата. Вярващите смятат, че от когото тя отвърне погледа си, става нещастен. В иконографията се изобразява нежно красива със златиста кожа. Култът към Вишну и Лакшми е многообразен; съществуват групи вишнуити, практикуващи шактизъм (Лакшми се приема от тях като шакти, т. е. енергия на Вишну, също както в шиваитския шактизъм).

Лакшми пуджа

аватари

Аватара означава букв. низхождение, въплъщение. Според митологичните повествования бог Вишну приема различен облик в свои аватари и така присъства в живота на хората като помощник, за да ги избавя от зло и да им помага за възцаряване на справедливостта и добродетелта. Източник на данни за аватарите на Вишну е главно „Вишну-пурана“. Споменават се множество аватари на Вишну, но основните и най-почитани са десет.

Първата е в облика на риба (матся): според мит, сходен с всички митове за потопа, лодка с първия човек и земен цар Ману трябвало да достигне планината Меру; Вишну в облика на риба се гмурнал във водите на потопа, за да насочи лодката към Меру – сакрален център на света в индийската митология.

Втората е в облика на костенурка (курма): така Вишну помага на хората да откъснат от дъното на океана световната планина с корена й, за да приготвят от него сома, напитката на безсмъртието. Третата е в облика на глиган (варха): в настоящата си аватара Вишну е именно глиган и спасява земята, потопена от демон в океан, като я вдига върху бивните си.

Четвъртата е човеколъв (нарарисимха): в този облик Вишну убива демона Хиранякашипу, обявил се за властник на земята, небето и подземното царство и опитал се да унищожи сина си, ревностен поклонник на Вишну, когото самият Вишну предпазва от смърт.

Петата е джудже (вамана): Вишну отмерва за себе си с две крачки земята и небето, а оставя за крайното същество Бали подземния свят.

Рама с брадва (Парашу-Рама), победителят на кшатриите, опитали се да заемат мястото на брахманите, е шестата аватара.

Рама (Рама Чандра), седмата аватара, се свързва с образа на Рама от епоса „Рамаяна“, победил демона Равана и спасил любимата си Сита.

В осмата си аватара Вишну е Кришна, покровител на пастирите, който дори като дете има силата да вдигне на ръце небето, за да не ги притисне то; аватарата се свързва с образа на Кришна от „Махабхарата“.

Деветата аватара има еретичен характер – в калиюга Вишну приема образа на Буда (възможно е да става въпрос за противоборство с будизма, но също така и това да е безотносително към будизма) и се опитва да изкуши вярващите да пренебрегнат Ведите, да се отрекат от идеята за създаване на света от божество, защото Брахма и Вишну са смъртни.

Десетата аватара има своеобразен месиански характер – в края на всяка калиюга Вишну слиза в света като Калки, воин на бял кон, за да възстанови дхарма.

Десетте аватари на Вишну