Йога


Букв. впряг, съединение (с думата са етимологично сродни английската дума „yoke“, българската „иго“). Духовно-практическа система, чиито смисъл е да се достигне освобождение (мокша) от трансмиграциите чрез единение с висшата реалност.Системата йога се развива се в цялостния контекст на брахманизма и няма религиозна самостойност. Корените й са вероятно в предписани от Ведите духовни практики, при все че някои изследователи допускат изворите на йога да са в магико-духовни практики, популярни сред населението на Индия от предведически времена.

Системата е изградена като степенно преодоляване на препятствията пред себеовладяването и освобождението.Най-ниската степен, хатха-йога, изисква съсредоточаване върху физическите упражнения и овладяване на тялото. Карма-йога поставя акцент върху ритуалните действия, обозначавани като карма. Следващото равнище, джнана-йога, предполага интелектуално себеовладяване и концентрация. Най-високата степен, дхяна-йога, е собствено медитативната, или степента на духовно съзерцание (дхяна).

Съществуват специфични системи като например раджа-йога (царска йога), кундалини-йога (целта й е да се инициира определена витална енергия), мантра-йога (целта й се постига чрез произнасяне на мантри), бхакти-йога (адептът е всецяло отдаден на бога).Първото системно изложение на принципите на йога, „Йога-сутра“, принадлежи на Патанджали (ІІ в. пр. Хр.). Независимо от различните пътища, които предлагат системите йога и тяхната принципна достъпност за всички, висшето съзерцание и освобождение е според традиционните екзотерични представи постижимо в пълнота само от брахманите санясини. Чрез медитация те стават саддху (съвършени), възприемат се като светци.




Начало > Религии > Индуизъм > Класически индуизъм > Йога


Реклама