Първият, архаичен период в развитието на религията е наричан ведически или ведизъм по названието на свещените книги Веди. Основополагащ в този период става митът за ариеца, т. е. за благородения (роден от сферата на благото, на блаженото съществуване). Откровението, чрез което са дадени Ведите, е божествено откровение пред благородените. Почитат се много божества, но има митологични, а и изследователски версии за първоначално еднобожие (вероятно почитане на Дяус Питар, „Небесен Отец“). През ведическия период богопочитанието се насочва от по-древна група божества, наричани общо асури, към група божества с общото название деви.