Небесен Отец (от „дяус“ – дневно, сияещо небе и „питар“ – отец). Върховен бог, почитан в най-древни времена от носителите на ведическата религия. Към времето на оформянето на Ведите самхити култът към него или не е бил вече толкова популярен, или пък е останал в езотерични пластове на религиозното съзнание и е имало табу върху произнасянето на святото му име. Сравнителните културноантропологически изследвания насочват към значимостта на този бог като олицетворяващ небето, от когото е отединена първоначално Притхиви (букв. широка, обширна), неговата божествена съпруга, олицетворяваща Земята. Във Ведите на тях не са посветени химни, но са споменавани като първоначална божествена двойка.

От Дяус Питар са породени Адитиите, Ушас, Суря, Агни, Ашвините, Марутите и др. Името Дяус Питар се съдържа в корена на имена на божества в древноевропейската традици, буквално напр. в Зевс, Юпитер; както и в названията за бог като дева, лат. dеus, славянското див.