Рита

Ведическо понятие, тълкувано обикновено като универсален ред, закон, чиято противоположност е хаос (анрита). Рита и сатя (истината) произлизат от тапас, животворната съзиждаща топлина (Химн за рита, Ригведа Х, 190). В битиен и в познавателен план чрез рита е преддадена своеобразна ос, сгръщаща се в център, около който се подреждат ритмично редуващите се ден и нощ и всичко, „което трепти”, което в ритмично движение осъществява потенцията на тапас. Така рита се откроява като устойчива опора на ставащото и се асоциира освен със сатя, т. е. с истината, още и с водата като символ на ставането, както и с жертвоприношение.

Рита може да се интерпретира като битиен сакрален център на феноменалната сфера; в текстовете тя се споменава във връзка с аксиалния бог Агни, с бога на жертвената молитва Брихаспати, като седалище на слънчевия бог Суря и др. Жертвоприносителният аспект на рита аргументира тълкуването й като опора на прехода на безкрайното в множество ритмично пулсиращи крайни форми. В късния ведически период (в „Атхарваведа“) рита е смислов еквивалент на по-често употребяваното „скамбха”.

 


Начало > Религии > Индуизъм > Ведически период > Рита


Реклама