Ритуалните практики във ведическия период са съсредоточени от смисъла на жертвата и са предимно жертвоприносителни. Жертвата имат „небесен“ произход: чрез разчленяване на първоначалното живо същество Пуруша е създаден светът, а жертвеният бог Агни е сърцевината, сакралната ос и център на самия свят. Ето защо и в центъра на религиозния култ е жертвоприношението (яджна) - на животни, на сома, масло, мляко.