При все че в началото се смята, че в исляма не може да има монашество, общностите на мистиците се оформят като братства; всяко от тях е път (тарикат), следване на непрекъсната традиция, положена от учителя. В тези братства е широко разпространена аскетична практика и придържане към принципа за непритежание, и те по облика си наподобяват ордените на бедните монаси, известни от други религиозни култури.

Според суфиите монашеството е "в сърцето на всекиго", така че става дума по-скоро за вътрешно монашество. Дервишеството е само временен израз на такова монашество. За първообраз на дервишеско братство се приема братството сподвижниците на Мухаммад, с които той напуска Мека и се заселва в Медина (хиджра). Начинът на живот в дервишеските братства в средновековната мюсюлманска култура не подлежи на публично разискване, така че за него не е известно много.

Възгледите на Джунайд и мистичната практика на неговите привърженици оказват решаващо влияние върху появата на дервишеските братства Ходжаган, Кубрауия, Кадирия, Нагшбандия и др. заедно с множеството техни разклонения.

ходжаган

Братство, което има приемственост с възгледите на джунайдите. Началото на дейността му е поставено през ХII в. от Абу-Якуб Ходжа Юсуф от Хамадан, Туркестан. Той пръв получава титлата "ходжа", т. е. учител, и със свои сподвижници и ученици се установява в Бухара. Суфийското братство Ходжаган е основано от Абдул Абд ал-Халик Гиджувани; "Ходжаган" ще рече "пътят на учителя". Гиджувани приема възгледитее на своя учител за суфизма като религия на любовта, която единствена свързва човека с Бога и изисква от човека самоотречение, освобождаване от "аза" (итлак). Всеотдадения на Аллах човек Го търси като Истината (Ал-Хакк) и става единен с него като с Истината (тахкик). На Гиджувани принадлежи проработването на метода на тихия дхикр.

кубрауия

Братство, основано през ХIII в., приемник на последователите на Джунайд. Основател на братството е Наджмуддин Кубра от Хива, Средна Азия. Строгата дисциплина и аскезата като форма на очищение са според него условие, за да започне подготовката на ученика за собствено мистичната практика. Наставничеството на учителя, муршид, е абсолютно необходимо, тъй като само той може да удостовери истинността, автентичността на мистиччните достижения на ученика (мюрид), да му разтълкува сънищата и виденията му, защото е възможно и внушенията, приемани от ученика, да бъдат не от Аллах, а от шейтан и зли джинове. Привържениците на Кубрауия отдават предпочитание на звучния дхикр. В качеството на дхикр най-често се произнася вероизповедната формула шахада.

Кубрауия се установява в средноазиатския район, в Хорезми, по-късно групи на това братство се появяват и в Турция и в Индия (гробницата на Ал-Кубра в Урганч, Узбекистан, е свято място за членовете на братството).

кадирия

Братство, основано в края на ХIII в. от Абд ал-Кадир ал-Джилани, ирански мистик, последовател на идеите на Джунайд. В доктрината си приемат шестте принципа на вярата (с възгледа за предопределението), както и опорите на автентичната ислямска практика (петте стълба). В основата на мистичните им възгледи е разбирането за смисъла на дхикр, припомнянето на Божието име.

Привържениците на Кадирия приемат формата на гласно припомняне на Името. Основната ритуална практика на общността е продължителното рецитиране на молитвени формули с Божието име. Молитвените повторения на Името се придружават с ритмични движения, определени пози (джалса) и дихателни актове, методиката на които постепенно се проработва в практиките на общността.

накшбандия

Братство, основано през ХIV в. в Бухара от шейх Баха ад-Дин Накшбан. Във възгледите си и практиките си орденът възприема положения, известни от движението Ходжаган. Продължава традицията на братството Тайфурия (от ХII в., свързвано с дейността на шейх Бистами) и приема и развива принципите на Ходжаган. Приема се, че основателя на братството е получил посвещение от Гиджувани, основателя на Ходжаган. Адептът (мюрид), съсредоточен в стремежа си към богопознание, води непрестанна невидима битка в сърцето си с всички изкушения на съмненията. Тази битка остава непроницаема за другите, води се тихо и дхикр се извършва в сърцето, а то е винаги зримо за Аллах, за Него са зрими степените на очищение на сърцето.

Членовете на Накшбандия не приемат аскетизма, характерен за повечето суфийски братства. Според тях суфият може да пребивава в света, оставайки "не от света". Самите те често са активни участници в социалния живот. Дейността на ордена се разширява в района на Средна Азия още през ХIV в. Накшбанд се почита като покровител на Бухара (в Узбекистан). Групи, принадлежащи на братството, има в Туркмения, в Китай, Дагестан, Афганистан, Иран, Индия.

ниматуллахия

Шиитско братство, основано като разклонение на Кадирия през ХV в. от шейх Ниматулла Вали. Практикуването на дхикр от адептите се съпровожда с медитация върху собственото "аз" до „отстраняване на "аза". Не се приема като необходимо усамотение на адепта, както и от носенето на характерното за отшелниците облекло. Този тарикат се утвърждава се предимно в Иран, частично в Ирак.

*

Разклонения на тариката Кадирия са още основаните през ХIХ в тарикати: Джахрия (средноазиатския район и Китай); Амария, разпространен в Алжир и Тунис; Буалия (Египет, Алжир); Бенава в Индия; Идрисия (Саудитска Арабия, Йемен); Фаридия (Египет); Амиргания (Египет, Судан, Либия).

рифая

Братство на виещите дервиши. Основано е през ХII в. от Ахмад ар-Рифаи. Очищението на нафс в практиката на рифаия наподобява по-скоро прогонване на зли духове, а като метод на прогонването им се прилага виене. Практикуват гласно припомняне на името Аллах, звучен дхикр. Имат присъствие в страни от Близкия Изток. От Рифая се разклонява тарикатът Саядия, основан през ХIV в. в Сирия.

сухравардия

Братството е основано през ХII в. от Абд ал-Кадир абу-Наджиб ас-Сухраварди, ученик на Ахмад Газали, брат на имам Ал-Газали. Прочува се с трактата си "Правила за поведението на адептите", оказал съществено влияние върху оформянето на принципите на суфийското учение и практики. Особена роля за разширяването на сферата на влиянието на братството и значимото му присъствие в Индия има племенникът му, шейх Шихабуддин абу-Хафс Умар ас-Сухраварди.

В сърцевината на възгледите на братството е идеята за футууа (от "фата" - букв. доблестен юноша). "Фата" е образец за съвършен човек, футууа е начин да се подражава на този образец, при което човек се отнася към всички като към равни. Така принципите на Сухравардия са с подчертан акцент върху етико-антропологичен идеал. Според Ибн ал-Араби фата е този, който уважава по-възрастния, милостив е към по-младия и предпочита равния на себе си. Привържениците на футууа отдават безусловен приоритет на интересите на другите и на братството като цяло пред собствените си интереси.

Сухравардия има разпространение в Индия, Ирак, Афганистан. От братството се разклоняват общностите Халауатия, основана през ХIV в. и имаща присъствие в страни от Близкия Изток, и Джалулия Бухария, основана също през ХIV в. и утвърдила се в Индия. От Халауатия се разклоняват братствата Ушакия, основано през ХVI в. в Мала Азия; Рахмания, основано през ХVIII в. (Алжир, Тунис).

чищия

Братство, основано през ХIII в. от Абу Исхак в района на днешен Афганистан. Братството носи името на най-крупния си учител от ХIII в. Муинуддин Чищи, който установява трайното му и влиятелно присъствие в Индия. Всеприсъствието на единия Бог и проповедта на суфизма като религия на любовта са основни послания на Чищи. Мистичният опит е тук по-скоро опит адептът да се проникне от хармоничността и красотата на микрокосмоса и макрокосмоса. Човекът е венецът на хармоничното и прекрасно творение на Аллах и поради това той може да прояви чрез себе си прекрасната светлина на Аллах. В ритуалната си практика братството въвежда музика и танци. Благодарение вероятно и на това то привличат множество привърженици.

мевлевия (маулауя)

Братство, основано ХIII в. от Джалаладдин Руми. Руми е една от най-авторитетните фигури в ислямската мистика и изобщо в ислямската култура. Роден е в Бахл, в земите на днешен Афганистан, но още млад отива в Турция, в Коня, столицата на държавата на селджукските турци. Създава религиозна поезия, събрана в книгата "Маснави" (двустишия; съдържа 26 хиляди двустишия). Естатичният танц, на който се отдава при създаването на поезията си, става основен компонент на ритуала на създаденото от него братство. За членовете на братството се изисква да се отдадат на аскетичен живот, да се подготвят дълго за изпълнението на сложния и наситен със символика ритуал на братството.

Според Руми танцът с въртене като около собствена ос е начин духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото. Танците в Мевлевия са като небесен полет. Преди и след завършването на всеки цикъл от ритуалния танц се рецитират религиозни стихове и аяти от Корана и се извършват съсредоточени молитви. Танцуващите въртящи се дервиши са облечени в специални дългополи бели дрехи (тенуре) и с черни наметки; още в началото на танца снемат наметките и остават в бялото одеяние, носят и ритуални шапки. Темпът на танца отначало е бавен и постепенно се ускорява. Дясната ръка на танцуващия е вдигната нагоре, насочена към Аллах, а лявата – надолу, към благословеното от Аллах земно и като даряваща на другите онова, което човекът получава от Аллах. Не се правят произволни движения, нищо не отклонява танцуващия от пределната му концентрация. Танцът се съпровожда от ритмична музика и смисълът му е да доведе до състояние на екстаз.

Ритуален танц на въртящи се дервиши

Всяка година в деня на смъртта на Руми през декември привържениците на Мевлевия се събират на поклонение при гробницата на своя учител в Коня, за да отбележат като "сватбена нощ" неговото напускане на света, за да се възсъедини с Аллах.

От Мевлевия се разклоняват братствата Илшадия и Пуснишия (Мала Азия, Балканите).

шадилия

Братство, основано през ХIII в. в Египет от Абу ал-Хасан Али аш-Шадили. Основното внимание на членовете на братството е насочено към вътрешната борба с изкушенията на страстната душа (нафс) и практиката на припомняне на Божието име. Смятат, че името Аллах следва да бъде повтаряно гласно. Звучният дхикр може да е чрез молитвено произнасяне на Божието име или чрез повтаряне на формулата шахада. Придържат се към разбирането за необходимост от усамотение, от отшелнически начин на живот.

През ХV в. като филиация на Шадилия е основано братството Джазулия. От Шадилия водят традицията си и основаните през ХIХ в. тарикати: Зияния в североафрикански страни, Карзазия в Мароко, Даркауия в Алжир и Мароко, Мадания в Либия.

бекташия

Орден, основан през ХV в. от Хаджи Бекташи. Последователите на Бекташи почитат като двама пратеници на Аллах пророк Мухаммад и имам Али (това ги сближава с шиитите). По примера на основателя на братството бекташиите не се придържат последователно към принципите на шариата. В богословската си доктрина приемат, че единството на битието (уахдат ал-ууджуд) изразява единобожието (таухиид), доколкото Аллах е всеприсъстващ. Приемат ритуал на кръщение с вода. Общността се установява в малоазийския район. Към нея са причислявани еничарите. В Турция орденът е официално закрит през 1826 г. През първата четвърт на ХХ в. почти всички останали бекташии се преселват от Турция в Албания и Босна.

тиджания

Братство, основано към края на ХVIII в. от Ахмад Тиджан в Северна Африка. Има присъствие в Мароко, в Алжир, в Сенегал.

муридия

Братството е основано в края на ХIХ в. в Сенегал от шейх Амаду Бамба. Общността има главен халиф – велик марабу, който установява седалището си в сенегалския град Туба. Привържениците на движението, наричащи себе си талиби, съсредоточават религиозната си дейност върху припомнянето на Божието име и медитацията. Спазват строга дисциплина и подчинение спрямо духовния лидер, обработват земи, които стават обща собственост, придържат се към възгледа за несъпротивление. Без да отричат необходимостта от поклонничество в Мека, превръщат гр. Туба в свой поклоннически център. Движението, съществуващо единствено в Сенегал, има вероятно около 0, 5 млн. привърженици и е един от примерите за регионални дервишески общности.