Хариджитите са общност, която се саморазличава и от суннитите, и от шиитите. От суннитите се обособяват поради възгледите си за духовното наследяване. Но и по отношение на шиитите са настроени в началото твърде войнствено поради размириците в техните среди. Счита се, че самият Али е убит от хариджит в джамията Куфа в Ирак.

На хариджитите е трудно да приемат властта на Омаядите - династия, чиято политика не се отличава особено със стремеж да ревностно укрепване на позицията на религията. Властовите позиции на Омаядите не следвало да бъдат признавани според хариджитите не толкова поради неправомерния начин на тяхното издигане (без съгласието на религиозната община), а поради неверието им. Омаядите имат силна политическа власт, но действията им не довеждат до обръщане на покорените народи във вярата в Аллах. Хариджитите приемат за себе си разбирането, че следва да се покорят на установената власт, дадена за да се изпита търпеливостта на верните. А верните проявяват вътрешна сдържаност (китман).

Понастоящем хариджитите присъстват в религиозния живот на исляма под формата на отличаващите се с толерантност ибадити. За тях най-важна е чистотата на вярата, а тя се потвърждава с добри дела. Неизбежни са според тях адските мъки за злодейците и в това отношение не може да се разчита на неограничената милост на Аллах. Споделят убеждението за толерантност към "хората на Писанието" (юдеи и християни). Допускат по-демократизирана структура на религиозната община - за имам може да бъде избран и представител на "друга раса", стига той да бъде в достатъчна степен верен на догматичните принципи на исляма. Благодарение на хариджитите, установили се в Тунис, ислямът успешно прониква в някои африкански страни, напр. в Нигерия, в Нигер.