Коранът е свещената книга на мюсюлманите, Книгата, която съдържа даденото от Аллах Откровение. Словото на Корана, калам Аллах, е получено само от пророка пратеник Мухаммад в непродължителен период от време – двадесет и три години (от тях десет в Медина и тринадесет в Мека). Към приетите от Мухаммад слова не е добавяно нищо и от тях не е отнемано нищо, в исляма не е налице канонизиране на свещени текстове от религиозната общност в нейната история. Мухаммад само приема словото на Аллах и го изразява в проповедите си. Повечето сури (глави) на Корана са дадени чрез посредничеството на архангел Джибрил (Гавраил), а някои направо от Аллах. Сподвижниците на Мухаммад учат кораничното слово наизуст и го препредават устно. Първите записи са направени върху палмови листа и каменни плочи. Още по времето на Абу-Бакр, който е имам след Мухаммад и халиф, текстовете са обединени и този първоначален вид на Корана не се различава много от сегашния. Окончателно се установява един унифициран текст на Корана по времето на халиф Осман (управлявал през 644-656 год.), като всички копия, които не съответстват на установената по реда и формата си Книга, са унищожени.

Свещеният Коран съдържа 114 сури. Сура означава "редица, ред" (като в градежа на здание) и не се употребява за назоваване на глави в други книги - така се подчертава уникалността на Корана. Най-дългата, втора сура Ал-Бакара (Кравата) съдържа 286 аята. Аят означава знак, знамение – всеки стих се приема като знамение на Аллах. Сурите са подредени в последователността, в която те са получени от Мухаммад: началните, дадени най-първи, са и най-кратките; постепенно те стават все по-пространни и в късните сури се съдържат обстойни предписания и за вярата, и за цялостния начин на живот на мюсюлманите. Изключение от този ред прави само първата сура, Ал-Фатиха – Откриващата, отварящата Книгата, тя е и "детската" молитва на мюсюлманите.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Хвала на Аллах – Господа на световете,

Всемилостивия, Милосърдния,

Владетеля на Съдния ден!

Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

Насочи ни по правия път,

пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв,

нито на заблудените!

(Бележка: аятите от Свещения Коран се привеждат по: Превод на Свещения Коран на Цветан Теофанов. С., 1997)

С особен авторитет се ползува 112 сура "Пречистването", с която се обявява Божието единство:

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Кажи [о, Мухаммад]: "Той е Аллах – Единствения,

Аллах, [Целта на всички въжделения]!

Нито е раждал, нито е роден,

и няма равен Нему.

Страница от Свещения Коран, ръкопис от ХII век

Свещения Коран, неръкотворна и боговдъхновена Книга, се съдържат всички вероучителни принципи; всички изисквания към религиозната практика и норми на религиозен живот се черпят от него – прако или непряко. Той е даден "на ясен арабски език" (26: 195). В този смисъл арабският език се приема за свещен. Божествен е произходът и на Книгата, и на езика, на който е дадена тя. Названието Коран произлиза от арабския глагол "кара'а", чета на глас, разпевно рецитирам. Словото на Корана има своя вътрешна ритмика, която се губи при различните преводи. Независимо от разбирането за сакрален характер на езика, на който е даден той, твърде скоро се допуска да бъде превеждан на други езици заради разпространението на религията. Тълкуването на аятите на Корана (тафсир) изисква специализирано образование.

Свещеният Коран като Словото на Аллах е опората на спасението. Вечното Божие Слово, което в християнската религия е дадено на човека като въплътено, като Личността на Иисус Христос, в исляма е изразено в Книгата. Тя е опората на спасението, защото, както е казано в самия Коран, действително съществува една Книга – Книга на книгите, Майка на книгите – Книгата-майка (Умм ал-Китаб). Тази Книга е първообразът на записания Коран, тя лежи под престола на Аллах и "Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, у Него е Книгата-майка" (13: 39). Умм ал-Китаб е недостъпна за човешка ръка и за изменчивостта на човешкото слово. Или, иначе казано, тя е тъждествена Книга и следователно тъждествената страна на всяко изразено във външна форма и записано слово на Аллах. Разбирането за статута на Свещения Коран определя почтителното отношение на мюсюлманите към книгата и към книжовността изобщо.

С по-различно отношение към словото на Корана се отличават мутазилитите (края на VIII - началото на IХ в.). Според тях е възможно догматиката, представена в Корана, да бъде обоснована от човешкия разум, а самият Коран може да се смята за сътворен от Аллах, и тогава да се приписват на Книгата достойнствата на вечност означава да се въздига втори Бог наред с Аллах. Мутазилитите допускат да се подхожда към Корана чрез формална критика и да се търсят в него противоречия, обявяват се за по-свободно тълкуване на кораничното слово, като, повлияни от елинската мисъл, привнасят в тълкуванията му и редица философски постановки. Възгледите на мутазилитите се приемат като еретични.

Страница от Синия Коран (Х в., Северна Африка)