Букв. куб. Най-святото място в централния храм на мюсюлманите, джамията Ал-Харам в Мека. В предислямската епоха Кааба е център на религиозно поклонение на множество (според легендите 360) племенни божества на арабите. В исляма е популярно преданието, че храмът е въздигнат от пророк Ибрахим и неговия син Исмаил на мястото, където някога е било първото светилище, съградено от Адам. През 632 г. Кааба е превзета от Мухаммад и неговите сподвижници, дошли отново в Мека от Медина - те унищожават символите на идолопоклонничеството и я превръщат в център на поклонение на Аллах. Кааба е с кубична форма и има вграден черен камък с метеоритен произход. Този черен камък е като че ли, както се смята, пропит от мъката на хората.

Кааба

Кааба е център на голямото поклонение на мюсюлманите (хадж), което се извършва през дванадесетия месец от лунния календар. Поклонниците приемат храма като ръка на Аллах, до която те трябва да се докоснат в ритуална чистота. Отпиват жива вода от намиращия се до храма извор Земзем. Пророк Мухаммад установява кибла, т. е. посоката, в която е обърнат мюсюлманинът по време на молитва – той следва да е с лице към Кааба.

В Кааба