Вярата в Съдния ден е съдържание още на ранните проповеди на Мухаммад според казаното му от Аллах в първите сури на Корана. Този ден - на последния Съд, е ден "неизбежен и непогрешим". В него Аллах изпълнява обещаното на всички според установения завет, според договора, сключен с всекиго с приемането на мюсюлманската вяра и на Откровението. "Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. Това е болезнено мъчение" (44: 11). "Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне, освен когото Аллах пощади" (44: 41). Съдният ден се описва като ден на потресаващи катаклизми – небето става като разтопена мед, планините – като вълна, разпръсната от вятъра, небесата се раздират на части. На този Ден на всеки човек се дава книгата на делата му. Ако му се даде в дясната ръка, значи е предопределен за Рая, ако се даде в лявата му ръка – Аллах го е предопределил за ада.

"Който възжелае преходното, в него му ускоряваме каквото пожелаем за когото поискаме. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден. А който възжелае отвъдния живот и както подобава, се старае за него, вярвайки – на тези старанието им ще се отплати... а отвъдният живот е по-велик по степени и по-велик за предпочитание" (17: 18-19, 21).

На всекиго от предстоящите пред престола на Аллах хора се връчва книга със записани в нея дела. От тях зависи участта му в отвъдния свят: дали ще попадне в Рая (Джанна - "градина"), дали в Ад (джаханнам - "геена"), или, ако не се е определил с вярата и с делата си, предопределени от самия Аллах – в чистилище (ал-берзах - "стените") . Коранът убеждава във всеобщо Възкресение в тяло – Аллах е всемогъщ да възкреси мъртвите, за да застанат всички пред Неговия съд.

Изключително колоритно е описанието в Корана на бъдния Рай - той е действителното място на наслаждение. Тук, на земята, има само преходност и близкият нам живот е ползване, докато Раят е "място" на действително пребиваване, жилище по-добро само за онези, които са богобоязливи. "Богобоязливите ще са на сигурно място – сред градини и извори, ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи. Ще пожелават там всякакъв плод – в сигурност. Не ще са вкусили там друго освен първа смърт [в земния си живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада – благодат от твоя Господ. Това е великото спасение" (44: 51-57).

Според Корана ще бъдат спасени всички истинни мюсюлмани, всички, възстановили своята истинна, изначална вяра. Не са истинни мюсюлмани, смята се, и онези, които приемат Корана само външно - истинната Книга следва да бъде не просто четена, а преживяна.