Ислямът изповядва строго и последователно единобожие (таухиид). Единствеността на Аллах е изразена в Корана лаконично така: "Аллах е единственият Бог" (4: 171), "Аллах – няма друг бог освен Него!" (4: 87). В отношението към единствеността на Аллах се определя съвършенството на самата вяра и единството на човечеството. Единият Аллах изисква единство на човечеството, което Му се покланя. Такъв е фундаментът на мюсюлманската вяра.

Мюсюлманите почитат Аллах като Творец, но не приемат Той да бъде разбиран като Отец. Аллах не ражда, нито е роден, "пречист е Той, за да има рожба!" (4: 171). Християнската вяра в Троица е неприемлива за мюсюлманина. "И не казвайте: "Троица!" Престанете! Това е най-добро за вас" (4: 171). Категорично неприемливо и изобщо неразбираемо е за мюсюлманина и боговъплъщението – Иисус (Иса) се приема като един от пророците-пратеници, но не и като Богочовек и въплътен Бог.

Монотеизмът на юдеите също е неприемлив за мюсюлманите, защото в цялата си история юдеите са почитали Яхве като Бог на своя народ и така юдаизмът не е успял да надмогне народностния и националния си характер, да стане универсалистка религия.

Аллах е създал и устроил целия свят, невидимия и видимия, заради човека. И на Аллах принадлежат началото и краят на всички неща. "И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие храните. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество... Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците" (15: 19-21; 23).

Аллах е истинното Същество и всичко друго, което човек призовава, е суета. "Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта" (55: 26-27). Най-тежкият грях, грях непростим, е това да се признават други божества или други достойни за поклонение същества. Да се допускат "съучастници" на единствения Аллах е ширк. И за да не се изкушава човек от ширк, ислямът абсолютно забранява изображения не само на Аллах, но и на други живи същества в религиозното изкуство – изобразяването и на хора, както и на други живи същества води до опасност от идолопоклонничество.

Към сътвореното Аллах е милосърден и благосклонен. "И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден" (16: 18). Той е достатъчен покровител на всичко. Поради всеопрощението на Аллах човек не е обременен от "първороден грях". Земният живот на човека е стойностен и значим като подготовка за отвъдния. "Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд – възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада" (57: 20). В ръцете на Аллах е и да твори чудеса, но ако би показвал себе си чрез чудеса, хората не биха били достатъчно вярващи. Ето защо Той им дава знамения, които би могъл да открие и да разбере всеки, който има вяра, подобна на тази на пророк Ибрахим.

Аллах е всезнаещ, всевиждащ и всечуващ. "У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга. Той е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок. После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили" (6: 59-60).

В сура 24 (Светлината) се казва следното: "Аллах е светлината на Небесата и на Земята и Неговата Светиня е като ниша, в която има светилник; този светилник се намира в стъкло; това стъкло прилича на бисерна звезда; запалва се тя от благослословено маслинено дърво, нито от Запад нито от Изток; маслото му може да гори даже и без докосване с огъня. Светлина върху Светлина. Аллах води към Своята светлина когото пожелае. И изпраща Аллах на хората притчи. И Аллах е осведомен за всяко нещо" (24: 35). За човека да следва пътя на истинната светлина - това е дълг.

Аллах, Комуто няма съименен, се явява на Мухаммад предимно откъм Своето безкрайно величие, като носител на сила, като всемогъщ Творец и Вседържител. Той се именува "Аллах, Истинния" (18: 44), а в 17-та сура (Нощното пътешествие) четем: Кажи: "Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са най-прекрасните имена" (17: 110). Сурите започват с "В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!" От хадисите се черпи разбирането за деветдесет и девет прекрасни имена на Алах и който ги знае, му е отредено място в Рая. Имената на Аллах изразяват Неговите съвършени качества (атрибути), чрез които Той се разкрива на човека. Собственото име на Аллах, което също се съдържа, както и тези деветдесет и девет, в Свещения Коран, е неузнаваемо за човека. Според легендите то би останало да свети дори ако се изгорят всички записани копия на Корана. Но, разбира се, според ислямската теология, също както и според християнската, човек не би могъл да знае собственото име на Бога, защото то би било равнозначно на това да има власт над Него, а това е абсолютно недопустимо в която и да било уважаваща себе си религия. И още, разбира се, според теологичните възгледи в исляма, също както и според тези в християнството, съвършенствата на Бога, назовавани с Неговите имена, са безкрайно много.