Пророк Мухаммад (Мохамед) е роден през 570 год. в Мека, син е на Абдуллах ("раб на Аллах") и Амина ("вярна") и произхожда от племето курайши. Курайшите се грижат за свещения храм Кааба, в който по това време арабите се покланят на множество племенни божества. Мухаммад остава рано сирак и става пастир. Хадиджа, негова по-възрастна роднина, го приема при себе си като помощник в търговията с кервани и по-късно той се оженва за нея. Тя е и първият човек, който го подкрепя при осъществяването на приетата от него мисия да проповядва новата религия и една от първите, които приемат тази религия.

На четиридесетгодишна възраст в пещера в планината Хира Мухаммад за първи път чува глас на Архангел Джибрил (Гавраил) с откровени слова. Словата му внушават да проповядва един Аллах и настъпване на ден на Последен съд. Началото на неговата проповедническа дейност на пророка е трудно, трудно убеждава привикналите към своите племенни вярвания хора да приемат неговото пророчество. Проповядва срещу идолопоклонничеството, призовава всички да се обърнат към единия единствен Аллах, да следват правилния път към Него, да бъдат готови за настъпването на Съдния ден.

Недоверието на меканците го тласкат да предприеме радикална стъпка, решаваща за установяването на исляма. През 622 год. той напуска Мека и се преселва в Ясриба (наречена по-късно Медина, т. е. "Градът", градът на пророка) заедно със свои сподвижници. Те са 75 побратимени двойки, братя по хиджра – мухаджири. Събитието става известно като хиджра. Хиджра означава бягство, втурване, полет. Така се разбира болезненото разкъсване на родовите връзки, типични за традиционната арабска култура тогава, в името на по-висока цел – универсалистка религия. Думата "хиджра" е етимологично сродна с името Агар, и Мухаммад със своите сподвижници се устремява към своята цел така, както Агар се втурва в пустинята, за да намери вода за сина си Исмаил. Годината на хиджра, 622, поставя началото на мюсюлманското летоброене.

В Медина Мухаммад основава религиозната община – умма. Установява се богослужение със задължителна петкратна молитва в денонощието. Мухаммад ръководи богослужението в качеството на имам.

По пътищата между Мека и Медина често настъпвали размирици поради взаимните нападения на преминаващите кервани със стоки. Управникът на меканците решава да усмири с военни действия привържениците на Мухаммад. Две години след хиджра в битка при оазиса Бадр малобройните и по-зле въоръжени мюсюлмани обаче побеждават меканците. Това бива възприето като знак за подкрепата на Аллах и Неговите ангели и за силата на новата религия. Битката при Бадр се смята от мюсюлманите за исторически първообразец на свещеното усилие, джихад, в името на единобожието срещу идолопоклонничеството.

Мухаммад е допуснат да проповядва в Мека и проповедите му привличат жителите на града. През 630 год. управникът на Мека, Абу Софян, приема новата религия. Всички езически идоли в Кааба са унищожени и храмът става център на поклонението на Аллах - "Домът на Аллах".

Общността на приемащите исляма се разраства бързо. Мухаммад изисква от неофитите да се отрекат от идолите си, да се молят по пет пъти на ден, да признаят него като пророк на Аллах, да даряват средства на религиозната община. Той обръща кибла (посоката, в която се обръща мюсюлманинът при молитвата) от Йерусалимския храм към Кааба в Мека.

С името на пророка са свързани и първите стъпки в религиозното образование на мюсюлманите, той основава религиозно училите (медресе). До края на дните си (632 год.) Мухаммад проповядва, че ислямът установява равенство на верните пред единствения Аллах.

Така с усилията на Мухаммад, на близкия му сповижник Абу-Бакр и на други последователи ислямът се утвърждава като универсалистка, наднационална религия, чиито привърженици се саморазличават от племенните вярвания на арабите, както и от народностната вяра на юдеите и от религията на християните. Религиозната община на мюсюлманите, която се приема като установена от пророк Мухаммад по повеление на Аллах, става носител на единството на вярващите, а също и важен фактор в осъществяването на това единство.

Според мюсюлманско предание най-отдалечената от Мека точка, до която пророк Мухаммад е достигнал в края на жизнения си път (632 г.), е в Йерусалим, и оттук е неговото среднощно възнасяне (мирадж) на небесата. На това място сега се издига джамията Ал-Акса (най-отдалечената).

Ислямската традиция повелява името на пророка да бъде последвано от прославяне: "Аллах да го благослови и приветства".

Джамията Ал-Акса в Йерусалим