Принципът на вярата в предопределението (ал-кадар) е един от най-често интерпретираните в ислямското богословие. Този принцип се приема като основаващ се в еднобожието, в несъмнената за мюсюлманина истина, че Аллах е сътворил всичко с мяра и предопределение. Преди сътворяването е промислена съдбата на човека и на света, участта на всекиго и на всяко нещо е предопределена в мисълта на Аллах. Всеки човек и всеки народ си има свой предел и не може да избегне участта си. Принципът е в безспорно съгласие с разбирането, че човек не може да има знание за бъдещето.

Вярата в предопределението се опира на пълната убеденост в това, че Аллах знае всичко и всяко нещо в пълнота и в детайли, Той е всезнаещият. Всичко, което е замислено за съдбата на света и на човека, е записано в Книгата на Аллах, записано е и отреденото на всекиго място – в Рая или в ада. Всичко, което се случва в света и в живота на човека, се случва по волята на Аллах – по Негова воля са и вярата, и делата на човека, Той е, Който наставлява човека за правия път, Той е, Който и отклонява човека от този път. Той като Творец е предзадал мярата и предела на всичко.

Предопределението се разбира в няколко аспекта. Преди всичко – то е всеобщо предопределение – за всички творения, за всички възможни действия в света. То е и предопределение за всеки човек поотделно – за неговата участ, за препитанието му, за постъпките му, за това дали ще бъде щастлив или нещастен в своя живот, за това къде ще го застигне смъртта му.

Специално място има разбирането за предопределение в Нощта на предопределението, най-сакралната нощ по време на големия пост (саум). В тази Нощ се записват в книга всички предстоящи на човека събития през предстоящата година – до следващата Нощ на предопределението. В записите е определено всичко за прехраната и здравето, за семейството и религията; записано е също и дали човекът ще извърши хадж. И, накрая, ежедневното предопределение се разбира като определен от волята на Аллах облик на всекидневния живот – на конкретните деяния, на преживяванията, на конкретните жизнени случки и събития.

Вярата в предопределението се приема така, че не освобождава човека от отговорността за религиозните му деяния и за конкретните му жизнени стремежи и постъпки. От човека се изисква отговорност и активност, защото той лично ще бъде изправен пред Аллах в Съдния ден. Човек също така не следва да задава въпроси за предопределеното му, защото трябва да е убеден, че справедливостта на Аллах в предопределянето надвишава възможните човешки очаквания за достойно и непритеснено съществуване.