Според Корана пророците са изпратени от Аллах, за да възвестят за Неговото милосърдие и да предупредят за Съдния ден. Различават се пророк-пратеник (расул) и просто вдъхновен от Аллах пророк (набби). Расули са Адам, Нух (Ной), Ибрахим (Авраам), Муса (Мойсей), Иса (Иисус) и Мухаммад.

Приема се, че Аллах е изпратил на всеки народ на Писанието пророк от собствената му среда, за да бъде разбрано словото Му. Мухаммад дори не е основател на нова религия в обичайния за нас смисъл, защото ислямът е религия на пророците расули. Истински вярващите "хора на Писанието" са били мюсюлмани и преди Корана. Иса се почита като един от расулите, син на Мариам, който възвестява слова на Откровението.

Мухаммад е изпратен на арабите и е последният расул, "печатът на пророците". "Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо" (33: 40). На него не му се приписва нито свръхчовешко достойнство, нито божествено знание, мюсюлманите го приемат за образец на добродетелен човек.

Ислямът отрича възможността човек да има знание за бъдещето – това е знание само на Аллах. В бъдещето не могат да проникват и пророците. Ако провъзвестяват бъдеще, то е само поради внушеното от Аллах слово. В това отношение дори Мухаммад не се различава от другите хора.

Особено почтително е отношението на мюсюлманите към пророка-пратеник Ибрахим. Според казаното в Корана Ибрахим е готов да отдаде в жертва на Аллах своя син с Агар Исмаил. В отговор на всеотдайната вяра на Ибрахим Аллах не отнема живота на Исмаил, а спуска от небето жертвен овен. Вярата, с която Ибрахим е готов да принесе в жертва Исмаил, когото арабите приемат като свой родоначалник, е за мюсюлманите образец на истинна, чиста вяра. В чест на Ибрахимовата готовност за жертва се установява празникът курбан-байрам.

В джамията на пророк Мухаммад в Медина