Принцип е за мюсюлманите да вярват в Корана и в изпратените преди него Писания, откровени книги. Почтително е отношението им към всички народи, получили откровение и имащи Писания. Идеята за постепенно откровение на Аллах в съответствие с равнището на духовно развитие не е присъща на проповедта на Мухаммад, затова Коранът не се мисли откъм съдържанието му като даден с оглед на по-висша степен на духовно развитие. Превъзходството на словото, дадено чрез Корана, се състои, както и вярата на Ибрахим, по-скоро в това, че тук истината е в първоначалната си чистота и простота.

Всички пророци са получавали чиста вяра свише, но сетне тя се е изопачавала, отчасти поради действието на зли духове, отчасти по вина на хората. И все пак - всички Откровения, записани в Книти, са дадени направо от един Бог, макар и поотделно. "Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието" (3: 3). (В Свещения Коран под "Евангелие" (Инджил) се имат предвид непознатите ни евангелия от Новия завет, а цялостно Писание, низпослано на пророка Иса, мир нему, което идва, за да потвърди истината от низпосланото на пророка Муса, мир нему.) "Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Те са позовани към Писанието на Аллах, за да отсъди помежду им. После някои се отвръщат, противейки се" (3: 23).

Коранът е Писанието, предназначено за арабите, които преди това не са имали Книга. Той не отменя предишните Писания, но е последното възможно Откровение, представлява "печатът на Книгите". Откровените религии запазват своя закон и според този закон всеки "народ" ще бъде съден в Съдния ден, както и според своята Книга. Всъщност и юдеи, и християни са имали според казаното в Корана първоначално чиста вяра - тя е дадена на всички от единия Бог и е една, но отклонилите се от нея са получили различни закони. Ето защо от юдеите и от християните не се изисква да приемат Корана – за да бъдат спасени, достатъчно е според мюсюлманите те да спазват дадените им закони.

Получилите Корана ислямът определя като правоверни, получилите Книги юдеи и християни – като "хора на Книгите", които са неправоверни. Към "хората на Книгите" съвременните ислямски богослови (улама) отнасят и зороастрийците, получили откровената Авеста. "Народите", неполучили откровени книги, са според ислямските възгледи неверници или идолопоклонници. Това разграничаване е важно и поради обстоятелството, че джихад като борба с идолопоклонничеството не може да се обявява според принципите на Корана срещу "хора на Книгите".