Под това наименование се обединяват многобройни обособяващи се една след друга групи мюсюлмани, които се различават от суннитите по въпроса за наследяването на духовното лидерство в религиозната община. Суннитите строго се придържат към преданието и приемат за законни приемници на пророк Мухаммад в качеството им на имами Абу-Бакр, Омар, Осман и Али (зетят на Мухаммад). Според основните принципи в суннизма наследяването по род не е свързано с духовното лидерство в умма. Шиитите, обратно, смятат, че единствено родовата свързаност с пророк Мухаммад придава легитимност на духовния лидер, а такава връзка има само Али, зетят на пророка. Ето защо те не признават авторитета на Сунна, оформена по същество по времето на Абу-Бакр, Омар и Осман.

Общото им название "шиити" произхожда от "ши'а" - група, партия (на Али). Според едно предание самият пророк Мухаммад предсказал, че в исляма ще се появят 73 секти и само една от тях ще се спаси от адския огън. Шиизмът се утвърждава предимно там, където етнокултурните традиции говорят за висок ценностен статус на родовата връзка (главно в Иран и в Ирак). Предимно в Иран и Ирак успяват да си създадат позиции привържениците на Али след като претърпяват поражение и синът на Али Хюсеин е убит (Хасан, първият му син, се отказва от властови позиции). Шиитите отбелязват ежегодно траурно поклонение (ашура) пред мъченичеството на своите имами Али и Хюсеин.

Гробницата на имам Али в Наджаф, Ирак

По-дълбокото основание на шиитската ориентация лежи в разбирането за божествена природа на властта, а тази божествена власт може да има за носител само прекия наследник на пророк Мухаммад. По принцип за шиитите е характерно да придават много висок статут на фигурата на имама. На него се отсъжда сериозна не само религиозна, но и социално-политическа властова позиция. При шиитите се утвърждава духовенство начело с аятолах.

По-нататък шиитите се разделят според това кого от потомците на Али признават за законен имам. Част от тях се придържат към виждането, че законни са само потомците на Фатима, жената на Али. Сред тях е и Зиад, също убит след организиран от него въоръжен бунт (740 г.). Неговите привърженици, зиадитите, запазват убежденията си - за тях единствен остава законният наследник. Други шиити отричат претенциите на Зиад и признават правото на духовно лидерство само на неговия брат Мухаммад.

Шиити имамати в Кабул, Афганистан

В техните среди постепенно се оформя следващото значимо шиитско направление – имамати. Те признават за легитимни дванадесет следващи един след друг имами, сред които особено се откроявал според тях с благочестивостта си наследникът на споменатия Мухаммад - Али ар-Ридх.

Исмаилити

Според други шиити за легитимен имам следва да бъде признат не Али ар-Ридх, а неговият брат Исмаил. След смъртта на Исмаил е предложена т. нар. версия за скрития имам. Шиитски теолог обосновава разбирането, че историята на човечеството се разделя на седем свещени периода, всеки от които започва с пророчеството на един от расулите - Адам, Нух, Ибрахим, Муса, Иса и Мухаммад. Но тези периоди са вече отминали и наближава краят на седмия. Във всеки период има по седем имами, и Исмаил е седмият след Мухаммад. Исмаилитите смятат, че световната душа се въплъщава във всекиго от тези имами. И тъй като след пророк Мухаммад не може да се очаква появата на нов пророк, приема се, че може да дойде отново "скритият имам" и това събитие да ознаменува края на света. Така "скритият имам" се очаква като месианска фигура - махди (месия, калка на еврейското "машиах"). В качеството на махди се очаква да се появи в друг образ самият Исмаил, който като въплъщение на световната душа е неподвластен на физическа смърт и остава "скрит" до осъществяването на спасителната си мисия. Исмаил е седмият скрит имам.

Имамът е благословен от Аллах посредник между самия Него и хората и има изключително висок духовен статут. Духовната власт той получава непосредствено от предшествуващия го имам, предимно по наследяване. Исмаилитите достигат до различия помежду си и в рамките на исмаилизма се обособяват две направления: мусталити, емигрирали от Йемен предимно в Индия (около Бомбай), и низарити, които приемат безпрекословната власт на имама в общината (и като политическа власт) и които живеят днес в различни азиатски страни (в Афганистан, Иран, Таджикистан, Китай, Сирия и др.)

Привърженик на исмаилитските възгледи е владетелят на Египет Хаким (нач. на ХI в.), обявил себе си за въплъщение на Аллах. Изведнъж изчезнал по необичаен начин и неговите последователи - хакимити - продължили да го почитат като такова въплъщение.

Друзи

Последователят на Хаким Исмаил ал-Дарази става основателят на нова секта (ХI в.), известна под името друзи и утвърдила се предимно в Ливан. Друзите остават твърде далече от обичайния ислямски култ - те не признават нито специалните култови места, нито утвърдения богослужебен ритуал.