Сунна е свещеното предание в исляма. Думата "сунна" означава "път, надлежащ път". Предназначението на Сунна е да прояснява откровеното в Корана и да разкрие приложимостта на едни или други предписания в конкретни жизнени ситуации на вярващите. Така Сунната става вторият след Свещения Коран източник на образци за правилна вяра и религиозен живот. Тя е и вторият основен източник на нормите, заложени в религиозното законодателство (шариат), чрез нея се оформят предписаните в Корана норми на това законодателство.

хадиси

Основното съдържание на Сунна хадисите. Те са кратки предписания, в които освен описание на поведението на пророка се съдържат слова, изразяващи неговото одобрение по повод на едни или други жизнени ситуации на вярващия. Те са и знаци за неговото мълчаливо одобрение или неодобрение на определени възгледи и постъпки. При съставянето на сборниците с хадиси е особено важно да се посочи точно източникът на препредаваното слово. Най-висок статут на достоверност имат свещените хадиси (куддси), или още хадисите илахи (Божествени хадиси) – те се приемат не като идващо от пророк Мухаммад слово, както в останалите хадиси, а като слово на самия Аллах, препредадено от пророка.

Първоначално хадисите се препредават устно. По-късно се съставят сборници, в които се описват конкретни ситуации от живота на пророк Мухамммад и на неговите непосредствени ученици, както и слова от проповедите му. Описаните начини на поведение, на отношение и т. н. представят образци, които вярващите да следват. Тъй като първоначалните свидетелства са най-достоверни, се търси верига от предания, които да следват най-близко първоначалните образци, така че да се разкрие връзката с първоизворите на преданието.

Първите сборници с хадиси са съставени през IХ (III) век. Известни са шест сборника от това време: "Ал-Джами ас-Сахих" ("Достоверен сборник"), съставен от имам Абу Абдуллах Мухаммад ибн Исмаил ал-Бухари; "Ал-Джами ас-Сахих", съставен от Муслим ан-Нишапури; "Суннан" ("Сунни"), съставен от ибн Мадж; "Суннан" на Абу Дауд ас-Сиджистани; "Ал-Джами ал-Кабир" ("Голям сборник") на Мухаммад ат-Тирмизи и "Суннан" на ан-Нисаи.

За най-авторитетен поради високата степен на достоверност се приема сборникът, съставен от имам Ал-Бухари (810-870 г.) и съдържащ 7275 хадиса, подбрани от него сред съществуващите тогава, както се предполага, шестстотин хиляди хадиса. Съставени са и по-кратки сборници. За всеки хадис се отбелязва и името на лицето, което се удостоверява като негов източник.

Ето някои от тези хадиси, включени в "Сахих" на имам Ал-Бухари:

"Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено."

"Никой от вас не вярва (истински), докато не пожелае за брат си това, което пожелае и за себе си."

"Дълг на всеки човек е да върши по една милостиня с всеки свой орган всеки ден, когато слънцето изгрее. Да действаш справедливо между двама е милостиня, да помогнеш на човек да сложи вещите върху животното си е милостиня. Добрата дума е милостиня, всяка твоя стъпка към молитвата (по пътя към джамията) е милостиня. Да премахнеш нещо вредно от пътя е милостиня."

"Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, ме хвана за рамото и каза: "Бъди в този свят сякаш си странник или пътник."

"Вечер не чакай да доживееш до сутринта (за да вършиш добри дела) и сутрин не чакай до вечерта (за същото). Вземи от здравето си за болестта си и от живота си за смъртта си."

(По: Четиридесет хадиса на имам Яхия ибн Шараф ад-Дин ан-Науауи. С., 1994).