Суннитите приемат Сунна като източник на норми на религиозен живот и смятат за законни приемници на пророк Мухаммад в качеството на имами живелите един след друг халифи Абу-Бакр, Омар, Осман и Али (зет на Мухаммад). Сунна се оформя по същество по времето на управлението на Абу-Бакр, Омар и Осман. За суннитите, които са категорично преобладаващата част от мюсюлманите, несъмнено главен е авторитетът на словото на Аллах - на самия Коран, но този авторитет се допълва според тях от авторитета на Сунна. Те смятат, че не е необходимо духовното лидерство в умма да бъде свързвано с наследяване по род. Според тях имамът има статут на духовен лидер поради достойнствата си. Халифът олицетворява единението на религиозната община в следването на закона на Аллах и кръвнородствените връзки в приемствеността на управлението на халифата нямат религиозна стойност.

Суннитите допускат също така да се правят заключения по аналогия със сходни ситуации от предшестващата история на религиозната община, предимно досежно правните ситуации, регламентирани в шариата. Като достоверен източник при решаването на определени проблеми, отнасящи се до обредите и до начина на живот в уммата, се приема и иджма (съгласието, консенсусът) на самата община. В разбирането си за статута на тези достоверни източници, предписващи характера на решенията относно религиозния живот и правните норми, самите суннити се различават помежду си. Оформят се четири суннитски правни школи, които имат известни различия по отношение на начина на тълкуването и прилагането на нормите на религиозното законодателство.

Ислям - част 4/4