Аскезата (тапас) на джайните предполага:

• самообладание, или дистанциране от сетивата (задължително по 48 минути всекидневно);
• възхвала на двадесет и четирите тиртханкари;
• възхвала на наставниците гуру, поддържащи приемствеността на учението;
• разкаяние заради волно или неволно причинено насилие (химса) над живи същества;
• отказ от удовлетворяване на определени привични потребности, например от приемане на храна и вода в определени периоди, сексуално въздържание. Аскетът следва да преодолее сетивните усещания, причинявани от жега и от студ, от продължително ходене или от застиване в неподвижни пози (понякога дори легнал върху гвоздеи).

Дигамбарите представят три равнища на аскетизъм:

• на първото монахът става аскет ануврата, т. е. спазващ ануврата, „малките обети“ (в името на тази цел той се оттегля от семейния си живот, остригва косите си, живее като просещ монах);
• на второто равнище става аскет махаврата, т. е. спазващ махаврата, „великите обети“ (храни се само с ориз от дланта си, вече не проси, а очаква търпеливо да му бъде даден от някого ориз за храна; ходи единствено с препаска);
• на третото равнище става аскет нирвана (храни се с ориз по веднъж през ден и няма върху себе си дори препаска).

За да се предпазят от натрупването на нови кармични следствия, джайните свеждат до минимум и дори прекратяват светската си дейност - такова изискване, разбира се, не би могло да бъде отнесено с цялата му строгост към миряните. Йога се разбира като действия в света, затова се отрича като адекватен път към нирвана.

Ако усилията не дадат плод в срок до дванадесет години (колкото са продължили аскетичните усилия на Махавира Джина), животът на човека става безсмислен и му е позволено да пристъпи към самлекхана, религиозно самоунищожаване чрез глад.

Особено почитан в джайнската традиция като образец на аскеза и на ахимса е Бахубали (могъщорък), син на царя на Таксашила. За да не прилага насилие, се отказва от царска власт в полза на своя брат. Става аскет и се отдава на дълбока медитация, при което дори растенията обрастват и увиват нозете му и в брадата му свиват гнезда птици. Чрез аскеза и медитаци достига съвършено знание и става сиддха джива. Най-известното място на неговото поклонение е храмът в Карнатака, където е издигната голяма негова статуя.