Сред последователите на Махавира Джина възникват разноречия, които стават причина за разделяне на джайните на две основни направления. Те се появяват през ІV-ІІІ в. пр. Хр. и се оформят окончателно през 79 г., като се запазват в основните си характеристики и понастоящем:

• шветамбари ("облечени в бяло", отличителен признак са белите им дрехи)
• дигамбари ("облечени в небе", в "четирите страни на света", т. е. без видимо облекло; всъщност джива „облича“ телесното, обхваща го в себе си като множествено в единното и поради това монахът няма нужда от външно одеяние). Шветамбарите са по по-умерени в следването на предписанията за аскеза, докато дигамбарите са по-ригористични.

Сред шветамбарите и дигамбарите има и по-нататъшно диференциране.

Шветамбари