Съвършено знание, всезнание; знание без съмнения, постоянно знание, което не може да бъде отнето от знаещия, нито пък към него може да бъде прибавено нещо от външен опит („кевала“ е буквално „абсолвирано, отстранено от външния опит“).

Имащият кевала джнана (кевалинът) обзира в едно (синоптично) мислите, словата и деянията на всички живи същества във всеки момент на тяхното съществуване. Това означава, че душата му е възвисена над всичко преходно, над трансмиграцията, над всяка свързаност с телесното. Затова знанието му е свободно от едностранчивост, всяко нещо той знае като съществуващо и като несъществуващо. Подобно абсолютно знание в качеството на условие за освобождение и нирвана гарантира невъзвръщаемостта на джива към кармичните въздействия.

Дигамбарите смятат, че кевалинът вече не се нуждае от удовлетворяване на естествените си потребности (глад и т. н.) и се отличава от несъвършения в знанието дори по това, че тялото му издава свещен звук и има своя аура. Джайните виждат в Махавира Джина образец за носител на кевала джнана. Въпреки сходството с просветлението в будизма, будистите се отнасят скептично към джайнисткото разбиране за всезнание.

Кевала джнана на Махавира