Религиозно прозвище на основателя на джайнизма Вардхамана Джната (Махавира – Великият герой; Джина, Джайна - Победител). Принц, произхождащ от варната на кшатриите, той е двадесет и четвъртият тиртханкар, появил се на света в настоящия времеви цикъл, за да провъзгласи древно свещено учение. Роден е през 599 г. пр. Хр. (или 50-60 години по-късно) в селището Кундаграма до град Вайшали, в древното царство Магдаха (днес Северен Бихар), възпитаван е в традициите на своята варна.

Сред привържениците на направлението шветамабари е разпространена легенда, според която с помощта на бог Индра ембрионът е бил "пренесен" от брахманка в утробата на кшатрийката Тришала, майката на Махавира Джина. Разказват се нейни сънища-видения (14, т. е. толкова, колкото според числовата символика предзнаменуват раждането на тиртханкар), които имала преди да се роди нейния син - Великият герой, както и епизоди, разкриващи негови вродени изключителни качества. Според тази легенда той още в утробата на майка си се придържал към ахимса, като не й причинявал болка; едва 8-годишен без страх хванал змия и я хвърлил далече от играещите деца; първите му учители установили, че не е необходимо да бъде обучаван, тъй като вече знаел всичко, и т. н.

Повечето източници говорят за обичаен живот на принца до началото на религиозното му подвижничество, за това, че е имал съпруга и дъщеря. Към 30-годишната си възраст той напуска дома си, като се отказва от всичко притежавано (според мита отдава косите си на почитания от индуистите покровител на кшатриите бог Индра) и започва дълго странстване по долината на Ганг. Отдава се на все по-сурова аскеза - гладува по няколко месеца, задълго се лишава от сън, като устоява на всички изкушения в стремежа си към поставената цел: да се освободи от оковите на телесните привързаности. Счита се, че неговото първоначално аскетично подвижничество е продължило 12 години (този срок се превръща в мяра за всеки джайнист, за да дадат усилията му за освобождение плод). И тогава под едно дърво той получава съвършено знание (кевала джнана). Така става възможно началото на проповедта на Махавира Джина. Той живее вероятно до 527 г. пр. Хр.С физическата му смърт, която е за джайнистите неговата окончателна нирвана, настъпва "нова ера" ("вира самвати"), в която тиртханкарът, т. е. проправящият брод, дава възможността човекът, преминал на "другия бряг", да достигне съвършенство (сиддхатва).