Установена почти едновременно с будизма, джайнистката религия проповядва равенство пред религиозната цел – нирвана, при която джива (индивидуална душа, живо същество) достига окончателно освобождение (мокша) от трансмиграцията и става съвършена (сиддха джива). Ето защо джайнизмът категорично не приема индуисткото деление на варни и проповядва равно право на съвършено знание (кевала джнана) като условие за освобождение и нирвана. Потенциално съвършени и равни в този аспект са всички дживи – не само на хората, но и на всички живи същества, доколкото при трансмиграцията всяка от тях може да стане човешка душа и следователно да бъде носител на съвършено знание.

Попаднала в света на телесното, джива се обременява с „полепнала“ по нея карма, от която може да бъде освободена чрез религиозни усилия, съсредоточени главно в тапас (аскеза) и медитация. Джайнизмът е подчертано аскетична религия. Тя е религия на активния вътрешен живот, защото по природата си джива е активна; аскезата я освобождава за естествената й активност. Махавира Джина противопоставя джайнисткото учение като учение за действието (криявада, кириявада) на будисткото учение, което е според него учение за бездействието.

Криявада разкрива особената религиозна стойност на свободната воля: джива, с която действителният човек в последна сметка е тъждествен, е отговорна за собствените си действия, не допуска намесата на съдба (подобна намеса би била резултат на действие на нежива субстанция, т. е. аджива, а тя е сама по себе си пасивна) и активността й предполага и това тя да помага на другите дживи в религиозното им възрастване. Действията на джива в света са ограничени от кармичните напластявания, ето защо е необходимо пълното освобождаване от тях, за да се достигне абсолютна недостъпност на джива за нови кармични въздействия.

*

Джайнизмът често бива наричан „религия без бог“. Според джайните е противоречиво, следователно безсмислено да се приема съществуването на бог, който твори. Идеята за творението е свързана с начало на света във времето, а според тях светът няма начало, нито край във времето. Освен това бог, който е безтелесен, не би могъл да твори телесни субстанции. Също така е недопустимо да се приема съществуването на богове, от които хората да измолват земни блага.

Всъщност джайнистката митология говори за безкрайно много божества. Имената на божествата съвпадат с названията на реалиите, които те обитават; всичко е населено с божества и името на всяко нещо, оживотворено по този начин, може да бъде разбрано чрез името на божеството. Душата оживотворява и това нейно собствено действие е свързано с именуването на оживотворяваните телесни субстанции (сами по себе си неживи, т. е. адживи). Всеки клас божества има свои индри („царе“, „глави“), обхващащи съответния клас като свое множество. Най-висшата божествена сфера е тази на божествата вайманики, а сред тях най-високо са онези, които са преодолели времето - те вече не са подчинени на йерархичен принцип, „нямат дрехи и украшения" и името им е едно и също - Ахаминдра („Аз съм индра").

Над всички божествени сфери обаче е сферата на всички сиддхи дживи. Ето защо и божествата вайманики почитат сиддхите. Единствено човекът, притежаващ ум и свободна воля, има потенцията да стане сиддха джива. Всички сиддхи дживи са равни, но не са абсолютно тъждествени и основното различие между тях е, че някои са били съсредоточени само върху собственото си освобождение, а други са приели като мисия да помогнат за освобождението на другите (образец за това са тиртханкарите). Така действителният обект на религиозно почитание са достигналите съвършенство дживи, сиддхите, а не митологичните богове. Съвършенството на дживите се изразява най-ясно в способността им да различават на благо от не-благо – невъзможно е благото да бъде свързано по какъвто и да било начин с мирското.