Пуджа е всекидневно служение. Встъпващият в джайнистката община (сангха) бива обучаван и подготвян за същинска инициация (дикша). Той приема обетите и под ръководството на учител (гуру), който го наставлява в учението, получено от последния тиртханкар, започва своята религиозна дейност, насочена към отстраняването на всичко кармично. Човек трябва да се освободи от всички страсти, от гневливостта и алчността, причинени от неговото невежество. Основните средства за това са аскезата (тапас) и овладяването на правилното учение до достигането на кевала джнана.

Ритуал в храма на джайните в Бомбай

Съществен момент на всекидневното религиозно служение е оказването на почит към чистите дживи, и по-специално благоговейното произнасяне на т. нар. мантра на петте почитания, която прославя петте чисти дживи: архати кевалини (всезнаещи просветлени), сиддхи (съвършени, освободени дживи), ачарии (учители, наставници), упадхяи (ученици, следовници) и садху (всеки монах, наричан още муни, т. е. мъдрец). Служението включва благоговейно речитативно четене на фрагменти от свещените книги.

Тъй като нямат свещенство, джайните допускат обреди като жертвоприношения, сключване на брак и кремации да бъдат извършвани с помощта на индуистки духовни лица (брахмани).

Служението е храмово. В ранния период манастирите са наскални. Храмовете, които се издигат по-късно, по стъпаловидната си конструкция наподобяват наскалните и сред тях има шедьоври на религиозното изкуство с неповторима архитектура, богата декорация и иконография, задаващи висока естетическа мяра.

Храмовият комплекс Палитана, щата Гуджарат