В митологичните представи сакралното пространство е местообиталище на множество божества и на съвършени дживи.

Божествата са разделени на четири групи според пространствените си локализации (локи): две обитават подземния, една - междинния и една - небесния свят. Всъщност небесните „светове“ са дванадесет и се обитават от йерархично подредените божества, най-високо от които са вайманиките. Но най-високо в йерархията на духовните сфери е обителта на окончателно освободените и съвършени сиддхи дживи – Сиддхакшера.

Център на света е свещената планина Мандара (познатата от индуистката митология Меру). Централните митологични земи представляват сакрално царство – Джамбудвипа, в което се вият серпантините на цикличното свещено време.

Прочутият храм на джайните в Ранакпур, щата Раджастан