В джайнистките представи то е циклично и се представя образно като колело с дванадесет спици: шест да възходящите и шест низходящите неравномерни периоди. В низходящ ред те следват един след друг така:

• „добър-добър“ - блажено време, когато хората се раждат близнаци от двата пола, имат гигантски ръст, живеят много дълго и щастливо и се прераждат направо в богове;
• „добър“ - в него животът е щастлив и благополучен, има само малки количествени различия в сравнение с предшестващия период;
• „добър-лош“ - в него макар че все още се раждат близнаци и се прераждат в богове, хората вече изпитват страдание, ето защо се появява в света и първият тирханкар, за настоящия низходящ период той е митологичният Ришабхадева;
• „лош“ - в него животът на хората става по-кратък и те могат да се преродят и в животни, и в инфернални живи същества, и в богове, но могат да станат и сиддхи. В такъв период джайнистката религия е в апогея си за съответния низходящ цикъл и това се изразява в последователната поява на останалите 23 тиртханкари за низходящия фрагмент на цикъла, след което джайнистката община, а с това и самата религия, „изчезва“. След нирваната на Махавира Джина настъпва краят на един такъв период;
• „лош-лош“ - период на пълно деградиране, на много кратък и неплодоносен човешки живот, на редуване на ужасни жеги със сковаващи мразове и гибел на живи същества. Този последен период продължава 21 хиляди години.

След това настъпва отново „лош“ период, после „лош-добър“, в който ще се появи нов тиртханкар, после - „добър“, в който ще дойдат и останалите 23 за възходящия фрагмент на цикъла, докато настъпят отново времена на блажено съществуване („добър-добър”). После колелото отново се завърта и започва нов низходящ период с шест фази, и т. н.

Бхаважале, тиртханкар сред океана от прераждания