Махавира Джина полага основите на религиозната община (сангха), състояща се от монаси и миряни и споена от принципите на свещеното учение. Неотменно го следват 12 ученици (ганадхари), сред които има и една жена, под чието наставничество започва дейността си женската монашеска община. Наричан е още Ниргрантха (на пали нигантха), т. е. несвързан с последиците от карма. Така в ранния будизъм наричат и достигналите съвършенство монаси. Монасите изобщо биват наричани садху или муни (мъдрец).

Знаме на джайните

Утвърждават се уставни правила за монасите и монахините, както и за миряните. От монасите се изисква да дадат пет обета:

• ахимса (ненасилие, неувреждане на живи същества);
• апариграха (обет за бедност, пълен отказ от притежаване);
• сатя или анрита (истинна и благочестива реч, преди всичко да не лъжат);
• астея (да не вземат нещо, което не им е дадено);
• брахмачаря (да съблюдават целомъдрие; този обет е добавен от Махавира Джина към четирите други ограничаващи норми, завещани от предшестващия го тиртханкар Паршва).

Поради спецификата на религиозните принципи (по-специално на ахимса) към джайнистката община се присъединяват предимно представители на градско население (привичните им дейности не са свързани с обработка на почвата).Установява се се всекидневно служение (пуджа), в което наред с тапас (аскеза като средство за външно усъвършенстване) се осъществява медитация и се оказва почит на чистите дживи. Регламентират методите и основните тематични кръгове на медитацията като основното средство за вътрешно усъвършенстване.

Саддху в храма в Джайсалмер