Сиддха джива означава съвършена душа (живо същество). Джива (от „джив” – живот) е индивидуалната душа, вечна идеална субстанция, или живо същество. Сама по себе си безтелесна, джива може временно да се съединява с тялото (шарира) и поради веществеността му по нея да „полепва“ карма, от която джива трябва да се освободи с религиозни усилия. По природата си джива е дейна, а тялото е пасивно и страдателно. При свързването си с тялото актуалната джива въвлича и моменти на потенциалност.

Активните дживи според религиозните нагласи следва да си помагат взаимно в различаването на благо от не-благо и във възхождането към пределната цел – да стане съвършена, т. е. сиддха джива. Множеството дживи са „навсякъде" без да заемат място в пространството. Макар че оживотворяват не само хора и богове, а и животни и растения, до своето действително предназначение те достигат само у човека, защото той единствен притежава ум и може да се освободи от бремето на "полепналата" карма и така да стане сиддха.

Сиддха или мокша джива вече има съвършено, абсолютно знание и не може да бъде откъсната от унищожеността на кармата. Джайните смятат за несъстоятелни възгледите на Госала за субстанциално отсъствие на джива в съществуващото (адживизъм) и за изключителна роля на съдбата в човешкия живот.

Сиддха пуджа

Статуи в храма в Хастинапур, щата Утар Прадеш